56-годишен земеделец прави чудеса и от нищото създава шампиони в карате киокушин. Драган Драганов е роден и живее в Поповица, а вече има два клуба – Шампион в Първомай и Гладиатор – в Садово. Първият от тях е един от най-титулуваните в страната, с редица национали и медалисти от европейски и световни първенства. Уникалното при Драганов е, че самият той започва да се занимава с този спорт чак на 32-годишна възраст. А през 2012 г. за пръв път участва на All Japan и става световен шампион за ветерани в Токио! Няма друг подобен случай в историята! Сигурно съм единственият в страната, който е започнал да тренира толкова късно и да е стигнал до II дан в карате, до титлата сенсей и до световната титла, споделя Драганов. Хората на 32 приключват кариерите си, аз тогава стартирах, допълва той. Всъщност това е единственото му участие като състезател, но като инструктор постига още повече. Започнах да тренирам в Садово през 1989 г. покрай сина ми и дъщеря ми. Те ме запалиха. Чуха, че там има карате, искаха да тренират, покрай тях и аз. Треньор бе Георги Мерджанов от Катуница, III дан – просто популяризираше спорта. Закарах ги, като видях за какво стана въпрос, и на мен ми стана много интересно, защото карате тогава беше табу. 20 години съм играл футбол, винаги съм обичал спорта, започнах така – заради мен, да поддържам форма. Клуба в Първомай го създадох през 1998 г., а този в Садово е съвсем нов, от миналата година, разказва Драганов.

Само за седем месеца тренировки след създаването на Шампион треньорът води трима свои възпитаници на държавно при подрастващите. Двама стават първенци, другият се класира трети. Готвим се на паркета във физкултурния салон на гимназия Асен Златаров, нямаме наша зала. Условията са спартански, на въпреки това сме един от най-силните клубове в България, споделя ентусиастът. В момента в Първомай тренират около 35 души от всякакви възрасти, в Садово са към 30. От 6-7-годишни деца до мъже над 30 г. Има голямо текучество, тъй като градчетата са малки и след 8-и клас децата поемат към големите градове да учат, продължава Драганов. И двата му клуба са на самоиздръжка и субсидии от Общината. Не сме олимпийски спорт и от държавата не идват пари. Трудничко е, но всичко това го правя от желание и от сърце и се оправяме. Много си обичам работата. Не съм и предполагал, че някога в живота ми ще бъда инструктор по карате. Не ми е и минавало през ума до 32-рата ми годишнина. В един момент се оказа, че това ми е било призванието, разказва Драганов.

Той се занимава с подготовката на абсолютно всички – и децата, и големите, и начинаещите, и най-добрите. Основното му препитание обаче е земеделието. Колегите в карате дори не ми вярват, че произвеждам зеленчуци. Мислят, че се шегувам. А в моя край няма какво друго да се прави. Дали ми остава време за всичко? Аз си го намирам. Който иска, намира начин, който не иска – търси причини и оправдания, споделя Драганов, който макар и на 56 години притежава тяло на културист. В дома си имам стая с оборудване за силова тренировка и не пропускам ден, в който да не тренирам усилено, признава инструкторът. Иначе преди е работил много професии – по заводи, докер, на камиони, тракторист, механик.

=Киокушина=

Боен спорт с лиготии не става

В началото в Садово тренирахме на една мозайка във фоайето на читалището, през което всеки влизаше и излизаше. Сега си имаме зала на стадиона, който беше основно ремонтиран и реновиран, разказва карате майсторът. Върша си работата с огромно желание, искам моите момчета да са първи, да са шампиони, да станат дисциплинирани. Това е основното нещо в киокушина – да промениш човека към по-добро, да стане качествен човек. В такъв сериозен боен спорт с лиготии не става. Още от малки децата се пречупват, свикват с реда и организацията, а аз съм много строг специално в това отношение. Няма мърдане. На 15-16 години децата, които тренират карате, се различават тотално от останалите. Формира се уважение и себеуважение, завършва Драган Драганов.

Източник: marica.bg