След Атланта пушех хероин и мразех всички, признава последният човек печелил срещу Флойд

Мартин РОДЖЪРС, USA TODAY

Флойд Мейуедър не лъже, тръбейки вече толкова години за това, че „никога не е губил”. С актив от 47-0, броени дни преди дългоочаквания му сблъсък с Мани Пакяо, той действително няма нито едно поражение на професионалния ринг. Но обратно, на толкова внимателно пазената представа да недосегаемостта му, Флойд също така знае какво означава да загубиш, когато победата е толкова важна. През 1996-а, Мейуедър приключва изненадващо аматьорската си кариера на полуфиналите на Олимпиадата в Атланта, където разбира какъв е вкусът на загубата от съперник, който в последствие се загубва по пътя и не се чува почти нищо за него. Седейки в разнебитената зала в Пазарджик, град, който е на около час път от столицата София, Серафим Тодоров си спомня много неща за Мейуедър, тогава 19-годишно момче, което е стояло срещу него в „Александър Мемориъл Колизеум”, преди около 2 декади.

„Никога не съм си представял, че ще стане такава звезда”, споделя Тодоров на пейка до ринга пред репортера на USA Today, връщайки се назад във времето към победата си с 10:9, която предизвика сериозни дискусии в отбора на САЩ тогава. „Имал съм по-тежки срещи, отколкото тази с Флойд. Не съм смятал, че той ще се развие толкова добре. Той беше силен, но му липсваше техника. Не трябваше да разгръщам целия си потенциал, за да го победя”.

Въпреки това, тогава настъпва объркване. Реферът вдига ръката на Мейуедър, след което поправя грешката си. Американският съдия Бил Уекърли моментално подаде оставка след този гаф. Феновете освиркваха в знак на протест. Във финала, Тодоров усеща какво е да се от другата страна, губейки с 5:8 от тайландеца Сомлук Камсин и се задоволява със среброто. „Тогава това ми повлия негативно, защото бях млад и отидох на тази олимпиада, за да спечеля златото. Чувствах, че заслужавах да спечеля. Но беше време да стана професионалист и да започна да пиша история”, спомня си за ситуацията самият Флойд.

Надолу към пропастта

Кариерите на двамата няма как да преминат по по-противоположен път от този момент насам. Мейуедър брои дните до мача, за който ще му платят над 150 милиона долара, в може би най-вълнуващия двубой за всички времена, който в момента носи името „Мача на века”. Флойд притежава автопарк с над 100 автомобила, огромно, бляскаво имение и още преди този бой бе определен за най-добре платения спортист в света. Тодоров от своя страна е безработен, живее в малък апартамент в най-бедния квартал в един беден град и се чуди, как можеше да се развие животът му, ако бе поел по друг път. След Атланта той отказва да стане професионалист и се връща в посткомунистическа България, към системата, която познава най-добре, избягвайки от западния свят, за който смята, че е лош, както са промивали мозъците на хората от онова време.

Серафим сега си спомня какво се е случило, когато същата тази система му обръща неколкократно гръб, отказва му обещана заплата и не му позволява да отиде да се боксира в Турция за 1 милион долара. Той също така си припомня и как депресията го завладява непосредствено след завръщането от Атланта, когато се мъчи да забрави всичко и животът му тръгва надолу.

„Бях на върха на света, но се сринах толкова бързо, че намерих отговор в пиенето и наркотиците”, казва Тодоров, който сега е на 45 години. И продължава: „Използвах ги, за да забравя. Хероин, пушех го на цигари. Когато дръпнеш две и забравяш всичко. Дори целият свят да изгори, на теб не ти пука. Мразех всички”. Съпругата му Албена е човекът, който запазва семейството и поддържа малкия им апартамент в приветливо място. Преди години, когато псюриазисът по тялото на Тодоров, резултат на депресията му, става агонизиращо болезнен, тя се опасява, че психическото му състояние никога няма да се оправи. „Серафим беше бесен. Макар да не можех да разбера на какво и на кого точно. Опасявахме се, че нещо наистина страшно (като инфаркт) може да му се случи, когато често сменяше настроенията си”, разказва тя. Тодоров споделя, че помощта, която се оказва в България за психическото здраве на хората, е силно ограничена. „Тук, просто чакаш Господ да дойде и да те прибере”, казва той.

 Сега е по-уверен в себе си

Сега, нещата около него изглеждат малко по-добре, като затова спомага и мачът, който ще се състои на континент разстояние, с участието на мъжът, когото той не е виждал от 19 години. Статута на Тодоров, да е последният човек, победил Мейуедър, връща малко светлината на прожекторите в родината му върху него. Разбирайки за финансовите му затруднения, кметът на Бургас му предлага стабилна работа в салон, където да развива местни таланти. Посещенията на репортери пък успяват да запълнят свободното време, с което разполага. „Мачът на Мейуедър върна доста спомени на Серафим. Той изглежда по-уверен сега”, смята Албена. Тодоров по никакъв начин не завижда на успеха на Мейуедър и богатството, което притежава. Макар да му е трудно да повярва, че е спечелил толкова много пари. Дори платения канал на HBO или Showtime, които искат по 99,95 долара, за да пуснат мача, му се струва невероятно. „Това са много пари. В България това е цяла една заплата”. Последният път, когато Серафим харчи 100 долара е за чифт италиански кожени обувки, с които отива на сватбата на сина си.

Дори тогава обаче се съмнява дали да даде тази сума. След като отминава върха на кариерата му, Тодоров става и професионалист, но с лимитиран успех. Последният му мач е през 2008-а в съседния Пловдив, а победата му носи 1000 долара. Дори и сега обаче си личи, че позирането пред камера, сложил ръкавици в средата на ринга, му харесва и го влече. Подобно на толкова много други бивши боксьори, той остава малко далеч от реалността, касаейки се до оставащите му сили.

„Дайте ми няколко месеца, с подходящ треньор и промоутър и ще съм готов да се изправя срещу Мейуедър”, смята Тодоров. Дори последният филм за Роки, му дава такава надежда. Демонстративен мач? Дали пък с Флойд не биха могли да направят нещо такова? Едно подобно решение на Мейуедър би се смятало за най-неподходящото в кариерата му, но в същото време, би позволило на Тодоров да осигури живота на себе си и семейството си, печелейки от това няколко милиона. „Няколко милиона? Ще го направя за няколко хиляди”, категоричен е Серафим.

„Тема Спорт“

Източник: Sporta.bg