– Даниеле, изигра жесток мач, имаш ли сили да говориш?

– Да, действително стана як мач, много съм доволен, че успях да го победя (бел. ред. – Мохамед Али). Измориш се накрая, но съм щастлив, че си върнах титлата.

– Това е поредният ти медал от европейски първенства, но това злато ли е най-ценното?

– Да, това ми е най-ценното, защото е при мъжете. Всички предишни медали бледнеят, защото бяха при подрастващите, макар и тях да съм спечелил не лесно.

-Беше ли изградил предварително тактика, гледа ли на видео финала с Али от Загреб?

– Да, бяхме се подготвили, предполагам, че и той. Но важното е, е аз се справих по-добре и не му дадох никакъв шанс.

– Подкрепата на публиката даваше ли ти допълнителни сили?

– Наистина беше така. Накрая капнах от умора, но хората в залата, които викаха за мен и създадоха невероятна атмосфера, направо ми дадоха сили. Изкарах последните минути на емоцията, която те ми придадоха.

– Има ли някой, на който искаш да посветих титлата?

– На моите треньори, на Мишо Таков и Димитър Мутафов, които са неизменно до мен. На семейството ми, много съм щастлив, че днес брат ми и баща ми дойдоха да ме гледат и да ме подкрепят. Катин непрекъснато ми даваше указания по време на мача, виждах го и го чувах и това също ми помогна.

– Сега ти предстои световно първенство. С по-големи амбиции ли ще отидеш в Доха след тази титла?

– Да, ще отида, за да спечеля квота за първата си олимпиада при големите. Знаете, че апетитът идва с яденето.