Навръх 76-ия си рожден ден шефът на европейската борба Цено Ценов е разочарован от класиците ни. На световното в Лас Вегас нашите още не са постигнали нищо запомнящо се, а Ценов може би е човекът, който най-много иска България да завоюва сериозен брой медали. За разочароващото представяне на борците ни и перспективите пред развитието на спорта Цено Ценов говори пред „7 дни спорт“.

– В какво настроение посрещате празника си с оглед представянето на българските борци на световното?
– Да кажа, че ми е много весело – не ми е. На рождения ми ден гълтаме горчиви хапове. Представянето ни е далеч от това, което очаквахме. Предстои много тежък период на изводи, и то бързо и най-важното – адекватни реакции.

– Колко бързо трябва да се вземат мерки предвид наближаващите квалификационни турнири за олимпиадата?
– Ще има една европейска квалификация за Рио, която ще е в Сърбия, и още два световни турнира в Монголия и Турция. Това са три много тежки състезания. Проблемът е в подготовката. За да има успехи на олимпийските игри, борците трябва да са добре подготвени. Ние сега попаднахме в капана на участието в тези турнири, докато вземем нужните визи. Дано успеем да го направим още в началото. Квалификацията в Сърбия е удобна за нас, защото е близо и обстановката е позната. Но в чисто методически план нещата не стоят добре, защото от май до август, когато е олимпиадата, ще има два месеца за подготовка. За всичко това трябва да се направят някои корекции – рязко да се повиши дисциплината и да се спре с тази система на угаждане за всяко нещо, защото нашите борци са задоволени. Не казвам, че всичко им е идеално, но не са в такова положение, в каквото са много други.

– Да, получиха почти 2 седмици лагер в Америка преди световното.
– Точно така. Нека се замислим как се организира такъв лагер, как се прави, как се плаща и да попитаме всички, но на първо място борците отплатили ли са се и дали ли са всичко от себе си
Ще видим какви грешки има. Разбира се, това не е моя работа. Има си шеф на федерацията, който е наясно с тези неща, и управителен съвет от специалисти. Те трябва да реагират. Могат да се изведат на преден план много неща, които досега са били подценявани, заобикаляни и са правени компромиси в полза на едни, но в ущърб на доброто представяне на българската борба. Не може да дойдеш на световно първенство и да не искаш да защитаваш честта на България. Не може България да е направила всичко за теб, да ти е дала гражданство и ти да си кажеш: „А, колкото мога – толкова.“ Като говоря това в момента, също съм превъзбуден. Мисля, че е дошъл моментът за решителен обрат в цялата ни работа и да се тръгне към нещо сериозно. Виждам страни с по-малки възможности от България, които вървят напред. Длъжни сме да реализираме целия си потенциал.

– А има ли грешки в треньорската работа?
– Когато борците ти не са подготвени и не издържат физически, трябва да се помисли какви лагери са правени, отказано ли им е нещо, направено ли е нещо против волята им. Тук е ролята на треньорите и трябва да видят дали не са се предоверили на някои, дали са видели неща, които не би трябвало да се допускат. За това трябва да се потърси сметка от ръководството на федерацията.

– Ако такова отстъпление продължи няколко години, може ли да се окаже фатално за позициите на борбата?
– Не искам да мисля за години. Няколко месеца може да се окажат фатални. Олимпийските игри са рубикон. Ако ние там не успеем да извлечем поне част от поставените цели, борбата я чакат тежки дни – подмладяване, нови състезатели, нова организация не само в националните отбори, но и в клубовете. Това са неща, за които трябва да се мисли сериозно, и то не само от двама-трима човека.

– Какво кара състезателите да стъпват встрани, след като получават добри условия?
– Недостатъчната взискателност.
Ще бъде нечестно да кажа, че вината е само у състезателите
Когато не изискват от теб, трябва да се види този, които го прави, защо го прави.

– Иво Ангелов не спада към тази категория борци, но той стана жертва на натоварената програма с много срещи за един ден. Мисли ли се за промяна в тази насока за големите първенства?
– Това е голям въпрос. Предстои промяна на структурата на световните първенства. Спорно е дали трябва да се прави световно първенство всяка година и дали то трябва да се провежда в 6 дни. Вече са направени първите варианти за преструктуриране на световния календар и България дава своите предложения в тази посока. Трябва да се върви към нещо по-атрактивно. Тук например хората идват със скъпи билети и искат да гледат атракция и зрелище, а не угаждане на прищевките на ръководители, съдии и т.н. Това е доста тежък порок. Мислим за това всеки стил да има световно първенство в 3-4 дни и всяка категория да се провежда в 2 дни. Сега е малко тъпо да искаш от борците да правят по 6 борби на ден и да очакваш атракция.

– Тези промени са предвидени за след световното, но вече има насрочено световно първенство за 2017 г. в Париж по старата схема.
– Няма да се забавят промените. Париж е световна столица и за нас е престиж там да има световно първенство. Когато има борба в зала „Берси“, ще има спектакъл. Европейската публика е взискателна, това не е Лас Вегас. Тук всичко е забавление. В Париж хората ще искат качество и спортно шоу.

– И на това световно се говори за корупция, и то на най-високо ниво по финали в категориите?
– Има корупция. Разбира се, това най-трудно се доказва, но някои резултати будят смях. В борбата отдавна се знае, че някои страни правят такива неща. Това е обидно за всички останали и това им влияе. Продължаваме да даваме път на корупционни практики и на корумпирани хора на различни нива.

– Има ли борба с това явление?
– Трябва да се борим. Дори трябва да стигаме до съд с риск да бъдем опровергавани, защото от юридическа гледна точка трябват доказателства. Но първо всички в борбата трябва да разберат, че международната федерация върви към това. Тогава можем да се борим с корупцията, а не с взимане на различни мерки и наказването на един-двама човека.

– Имаме малко присъствие сред съдийството на световното. Това оказва ли влияние?
– Ще излъжа, ако кажа, че не оказва влияние. Но не това е решаващото, а това какво показваш на тепиха. Могат да те резнат, ако нещата са на кантар. Надявам се, че ще получим подкрепа за повече контрол и статистика на всички съмнителни неща. Те не трябва да бъдат тема само на журналистическите писания, а въпрос за нас.

– Какво си пожелавате в личен план и пожеланието към борбата?
– В личен план да съм жив и здрав. Да се боря колкото мога с функциите, които изпълнявам. А за спорта, на който съм посветил целия си живот – да върви напред. Борбата извървя труден период от 2013 г. насам. Има видим напредък. Лошото е, че българската борба не участва в представянето на този напредък. Но продължавам да твърдя, че има хора, които да променят това.