Президентът на БФБорба Валентин Йорданов коментира за „7 дни спорт“ представянето на българските борци на европейското първенство във Финландия. Той сподели мнението си за промените в борбата в последните месеци и за това какво остава да се свърши до олимпийските игри в Рио.

– Как оценявате представянето на европейското първенство с оглед очакванията преди турнира?
– Доволен съм. Нашите борци показаха, че школата ни по борба продължава да жъне успехи не само за борбата, а и за България. Разбира се, на всяко такова състезание има победители и победени, но ние се борихме с дух и желание за успех. За съжаление някои състезатели изпуснаха финали и медали. Личи си, че треньорите са работили и оценката е много добра.

– Женската борба изненада с пет медала. Всички очакваха отличия от Тайбе Юсейн и Станка Златева, но и младите показаха качества.
– Само може да се радваме за това, което се случва в женската борба през последните две години. Има добра заявка от младите момичета. Тайбе не успя да стигне до финал. Много се радвам за Станка, която се завърна подобаващо – като победител. Тя е много класен състезател и ще печели още медали за България.

– Радвате ли се, че тя се върна по този начин след неяснотите около нея в последната година и половина?
– Ние винаги сме правили всичко в името на борбата. Имали сме разноположни виждания за някои неща. За мен тя трябва да се бори, защото времето си върви и както видяхме сега, тя може да взима медали. Тя искаше да си почине след дългите години на натоварвания, лагери и отсъствия. Министерството на спорта и федерацията винаги сме й помагали и ще продължаваме да го правим.

– В свободната борба треньорите казаха, че са нямали поставени цели, а е било важно налагането на млади състезатели. Как виждате нещата там?
– Разчитаме на младите не само в свободната борба, а и в класическата и при жените. Има какво още да се желае в свободната борба. Още нямаме много конкуренция в националния отбор и все още има празни категории. В това отношение в класическата борба сме по-добре. Радвам се обаче, че младите дойдоха, сбориха се и взеха медали. Борислав Новачков и Мирослав Киров показаха, че са бойци и замалко да стигне до финал. Не съм доволен от Георги Вангелов, който в последно време има застой, но вярвам, че ще покаже какво може. Очаквахме по-добре представяне и от Владимир Дубов, който стана втори на европейското и световното през миналата година. Напрежението обаче винаги оказва влияние. Има и още млади състезатели, на които ще се разчита. От опитните за световното се готвят Руди Великов и Мишо Ганев. Те имаха проблеми с контузии и се надявам тази есен да ги видим на тепиха. В класическата борба имаме резерви световни шампиони като Иво Ангелов и Явор Янакиев. Това показва, че има кой да заеме мястото им.

– Какви са ни шансовете на световното при голямата конкуренция, която ще е там?
– Не си поставяме огромни цели. Искаме българската борба да вземе това, което може. Да има няколко медала, една-две световни титли. Това ще е голям успех и знак, че продължаваме да работим правилно. Знаете, че състоянието на целия ни спорт не е цветущо и можем само да се радваме на успехите на борбата.

– Как върви търсенето на млади таланти не само в България? Виждаме, че Новачков, който живее и тренира в САЩ, вече печели медали.
– Ние ги търсим, но и те трябва да се изявяват и доказват. Всичко е в техните ръце. Създаваме равни условия на всички и който иска да се бори, има тази възможност. Има желаещи да се борят и извън България. Не са много, но ги има. При юношите има момчета, които имат възможности. Те обаче трябва да бъдат реализирани, това е голямото.

– Имаше много промени в борбата в последната година. Какво още трябва да се свърши?
– Борбата мина през много сериозен период. Говореше се дали трябва да остане в олимпийската програма. Смениха се много неща в организацията и правилата. Имаше избор на нов президент. Има все още какво да се желае, но всички са на мнение, че нещата стоят много по-добре и се работи много по-добре. Борбата сега е по-справедлива, но има грешки. Не може трудът на борец и треньор, които са се готвили цяла година, да отиде на вятъра заради някой некомпетентен съдия. Имаше такъв случай с наша състезателка.

– Ще има ли още промени за популяризирането на борбата? Говори се за разделянето на стиловете и повече телевизионно излъчване.
– Има такива положителни индикации. Има конгрес на международната федерация на световното първенство в Узбекистан и там ще се избират нови членове на бюрото и ще има още промени. Първенствата до олимпиадата вече са дадени, но след това мислим да разделим свободната и класическата борба, защото се получават много дълги първенства, на които хората не могат да дойдат в залата. Ако ги направим в почивните дни, ще има повече медийно отразяване и спонсори.

– Как се оправяте с бюджета, който ви се отпуска от министерството?
– Министерството на спорта винаги е помагало. Отделя пари за подготовка на националните отбори, за стипендии на състезатели и за други парични награди. Разбира се, на мен ми се иска да има все повече внимание към спорта и той да стане държавна политика. Да има все повече деца в училищата, които да се занимават със спорта. На този етап държавата прави достатъчно, за да ни помага.

– Защо така от много спортове реват за пари, а вие не се оплаквате и взимате медали?
– Ние гледаме нашия спорт. За съжаление не можем да отделим достатъчно за клубовете, защото при тях условията са трагични. А те са двигателят на българския спорт. В последните години се вижда, че и за тях се отделят пари от държавата, правят се ремонти на спортните бази на много места.

– Централизираната подготовка ли е успешният модел в спорта ни?
– Това в момента е единствената възможност, ако искаме да имаме някакви успехи. По отделните места няма толкова борци, а за да вървиш напред, трябва да се бориш и да има конкуренция, защото в нея се ражда качеството. Ние избираме най-доброто от цяла България и работим с това, което имаме. Нямаме кой знае какъв подбор, но все пак правим чудеса. Отиваме на европейски и световни първенства и взимаме медали.

– Защо хората в България все по-малко гледат спорт?
– Наистина има такова отстъпление, дори на футболните стадиони няма хора. Българинът е жаден за победи и когато ги има, ще има и зрители.

– Има ли завист между отделните спортове?
– Не знам кой завижда и кой не завижда. Аз лично не завиждам на никой. Патриот съм и винаги съм се радвал на успехите на българските спортисти.

– В последните седмици се говореше за промени във федерацията, свързани с вашето оттегляне.
– Промени все някога ще има. Сега предстои общо събрание, на което няма да има избор. Така искаха членовете на управителния съвет и аз се съобразих с тяхното решение. Говорихме с тях какво трябва да бъде свършено.

– Приемате ли това като лична оценка за свършена работа?
– Времето ще покаже как съм работил и какво съм направил. Никога не съм искал сам да си давам оценка. Най-добрата оценка са спечелените медали.

Източник: www.bul-wrestling.org