Датата е 16 ноем­ври 1996 година. На ринга в зала „Шпортхале“ в Хамбург се качва Владимир Кличко в първия си мач като професиона­лен боксьор само няколко месеца след като е станал олимпийски шампион в Атланта. Съперникът му е непретенциоз­ният италианец Фабиан Меца. Минута и 35 секунди след гонга той е на земята, нокаутиран от бъдещото страшилище на ринга. Така започва славна­та кариера на Влади­мир. Кариера, в която той е опитвал вкуса на загубата само три пъти. След дебюта си Влад завърта 24 поредни срещи без поражение, като 21 от тях са спечелени с нокаут.

Така, докато не ид­ва 5 декември 1998 година. Кличко за­щитава интернационалната титла на WВС пред родна публика в Двореца на спор­та в Киев тогава на 22 години Владимир се изправя срещу 8 годи­ни по-възрастния от него американец Рос Пюрити. И когато всички очакват лека победа за Кличко, ид­ва нокаутът в 11-ия рунд, който праща любимеца на публиката на земята. Влад губи пояса, но не и надеждата. Следват 16 поредни победи, с които той печели ова­кантената европейска титла, връща си интерконтиненталния пояс на WBC и триумфира като световен шампион в тежка ка­тегория на WBO.

Така идва мач но­мер 40. Кличко трябва да брани световната титла с мач срещу южноафриканеца Кори Сандърс. Битката е насрочена за 3 март 2003 година в Хановер, малко повече от две седмици преди 27-ия рожден ден на Владимир. Сандърс също както Пюрити, е с 8 години по-опитен от Кличко. Украинецът отново е шокиран. То­зи път нокаутът идва в 27-ата секунда на вто­рия рунд.

Година по-късно ид­ва и последната до то­зи момента загуба на Кличко. На 10 април 2004-та той е нокаутиран в петия рунд от 31-годишния америка­нец Лемън Брюстър в Лае Вегас.

Но какво се случва с тримата палачи на Владимир след паметните битки. Оказва се, че всички те имат тежка съдба.

След като спира със състезателната си ка­риера през 2003 г., нещата за Рос Пюри­ти (54 мача, 31 побе­ди, 27 с нокаут, 20 загуби и 1 равен) тръгват стремглаво надолу. Някогашното стра­шилище на ринга губи по­чти всичките си па ринаните битки. Оказва се, че всички те имат тежка съдба.

След като спира със състезателната си ка­риера през 2003 г., нещата за Рос Пюри­ти (54 мача, 31 побе­ди, 27 с нокаут, 20 загуби и 1 равен) тръгват стремглаво надолу. Някогашното стра­шилище на ринга губи по­чти всичките си пари на хазарт и изпада в сериозна психо­логическа дупка. На всичкото отгоре, за да стане грозната картинка пълна, жена му го напуска. Малко по-късно иска развод и го осъжда да й пла­ща по 20 000 долара годишна из­дръжка. Това се оказва непосилно за Пюрити, който вече е на дъното на нищетата. Жи­вее в каравана и обикаля Щатите в търсене на нов късмет. Той му се усмихва през 2006 година, когато слу­чайно минава през Уичита – най-големият град в Канзас. Там се среща с прия­тел от детинство, кой-го му предлага работа в местна гимназия като учител по физичес­ко. Рос работи там и до днес, като разказ­ва на възпитаниците си за великата победа над Владимир Кличко.

Ко­гато през 2003 г. Корнелиус Сандърс, по прякор Снайпера, нокаутира Владимир Кличко във втория рунд за светов­ната титла в тежка категория на WBO, авторитетното спи­сание „Ринг“ нарича боя „Разочарованието на годината“. Всички очакваха здрава бит­ка, която така и не видяха. В кариерата си Сандърс има 46 професионални боя и 42 побе­ди, 31 от които с нокаут. Инка­сирал е едва 4 загуби. След ка то приключва с бокса през 2008 г., животът му тръгва ка­то по вода. Щастливо женен, той се уста­новява в родната Пре­тория, където купува имение за близо 2 ми­лиона долара. На Снайпера обаче явно не му е било писано да бъде щастлив. На 22 септември 2012 г. той е прострелян при въоръжен грабеж в ресторант. Съпругата му Сузет разказва, че той е умрял като ге­рой, предпазвайки с тяло от куршумите невръстната си дъ­щеря.

За Лемън Брюстър всичко на ринга приключва на 30 януари 2010 го­дина, когато губи с технически нокаут от финландеца Робърт Хелениус. Той получа­ва тежка аркада в дясното око, в пос­ледствие се оказва, че повече няма да мо­же да вижда с него. От всички палачи на Кличко обаче Брюс­тър е най-добре. През 2011 година той осно­вава мениджърска агенция, която рабо­ти и до днес. За боя си с Хелениус Лемън твърди, че съперни­кът му е имал метал­ни елементи в ръка­виците, които са го осакатили. Дали оба­че е така, по всяка вероятност никога няма да разберем.

Близо 10 години след последната си загуба на професио­налния ринг от Ле­мън Брюстър Влади­мир Кличко е изпра­вен пред българско­то предизвикателс­тво Кубрат Пулев. Битката на годината е на 6 септември в Хамбург, а украине­цът залага и четирите си пояса. Мръсни но­мера от щаба на Влад не липсват. С допинг проверките, психоатаките и мал­кото осигурени пока­ни Кличко се опитва да разклати нашия. Кубрат обаче знае, че това е шансът на жи­вота му и едва ли ще го изпус­не. Кобрата е мъжкар, а и едва ли се интересува от съд­бата на предишните палачи на Владимир. Най-малкото защото Пулев знае, че той може да е следва­щият, който да прати Кличко на пода.

Никола Шентов, в-к „Меридиан мач“