Александрина Ризова е сред Спортните таланти на „Еврофутбол“ за 2014 година. Занимава се с таекуондо. Тя е само на 24 години, но вече може да се похвали със спортна, съдийска и треньорска кариера в любимия си спорт. Защо е избрала таекуондото, какво е било началото и други интересни подробности за перничанката може да научите, ако прочетете специалното интервю с нея.

– Здравей, би ли се представила?

– Здравейте, казвам се Александрина Ризова, на 24 години съм, от Перник.

– С какво се занимаваш?

– Занимавам се с таекуондо – олимпийската версия, от 13 години.

– Би ли уточнила – каква е разликата между олимпийската и неолимпийската версия на таекуондото?

– Олимпийската версия е WTF. Тя произлиза от Южна Корея, като има разлика в правилата и протекцията на самите състезатели – използват се каски, протектори за цялото тяло и електронни нагръдници, чрез които се отчитат точките. При ITF, която е другата версия, правилата произлизат от Северна Корея и стилът на игра е по-различен.

– Как се случи при теб, защо реши да тренираш този спорт?

– Абсолютно случайно стана – в училището, в което учех имаше много спортове и всички от моя клас тренираха таекуондо и аз реших да се запиша. Моето упорство обаче бе най-силно и така аз останах да тренирам, а всички други се отказаха.

– Съжаляваш ли, че пое по този път – доколкото знаем, ти участваш на състезания и като съдия, тренираш и по-малки деца? Това ли е нещото, което искаш да правиш?

– Да, това е нещото, с което искам да се занимавам сега и занапред. Таекуондо е част от моя живот и по никакъв начин не съжалявам, че се занимавам с това. От много години се състезавам, а със съдийството също се захванах абсолютно случайно, но също много ми харесва. А децата са много готини и с удоволствие се занимавам с тях.

– Кое е по-трудно – да си състезател или съдия?

– Това е сложен въпрос, защото са две различни ситуации. В едната ситуация се биеш и се чудиш как да победиш, как да излъжеш опонента, а в другата – прилагаш правила, за да играят самите състезатели по тях. Затова не мога да отговоря, но и двете ми харесват.

– Какво беше усещането, когато получи обаждането с положителния отговор, че си част от програмата „Спортни таланти“?

– Усещането беше много приятно, много неочаквано. Много се зарадвах, бях изненадана и беше страхотно!

– Какво друго ти даде програмата, освен финансова помощ?

– Това, че съм един от малкото спортисти, избрани в тази програма ми дава самочувствие. Получавам шанс да продължавам с това, което ми харесва.

 – Какви са плановете ти за тази година?

– Най-важно за мен е участието ми в Европейското клубно състезание, в което ще се боря с моя клуб „Леон“.  Има вероятност да участвам в още един – два отворени турнири до края на годината, но още е рано да мисля за тях.

– Това първо участие ли ти е от подобен ранг и притеснена ли се чувставаш?

– Не ми е за първи път, миналата година също участвах, затова не съм притеснена. Тогава спечелих златен медал и видях, че не е невъзможно с повече тренировки.

– Освен талант, какво е необходимо на българските спортисти, за да успеят?

– Упоритост и постоянство, защото без тях не могат да се постигнат тези резултати. Има много спортисти, които си мислят, че ще тренират два месеца и ще станат най-добрите, но не е така.

– Последен въпрос – какво пожелаваш на останалите Спортни таланти и на себе си в спортен план?

– Пожелавам да тренират, да се състезават, за да постигнат своите мечти и желания и най-вече да нямат контузии.

– Благодаря ти за този разговор.

– И аз благодаря!

Източник: Sportal.bg