Сърцето е в родината ми, но сега аз съм част от вас, категоричен е треньорът на боксьорите Хосе Арате

Преди малко повече от два месеца националният ни отбор по бокс се сдоби с нов старши треньор. Изненадващо за мнозина на поста бе назначен непознатият Хосе Еухенио Солер Арате. 34-годишен, от Куба. За този период обаче се оказа, че младият специалист е успял да впечатли както боксьорите, така и своите колеги и шефа на федерацията Красимир Инински. С иновациите в тренировките, дисциплина и работохолизъм. Разговаряме с него с помощта на дясната му ръка в отбора – Палми Ранчев.

Как се стигна до идването ви в България?
– Ожених се за българка, която учеше в Куба, и така се озовах в България.

Отколко време вече сте тук?
– Година и половина.

И за този период стигнахте до националния отбор?
– Бях 5 години директор на техническата комисия към националния отбор. Имам магистърска степен по бокс и съм бил активен състезател. След като дойдох тук, се запознах с президента на федерацията и започнах да работя с някои от националните отбори при юношите. Участвах при подготовката на Еми-Мари Тодорова, която стана европейска шампионка. Тренирахме я заедно с нейния баща. Впоследствие станах треньор в Локомотив София, като с момчетата от школата спечелихме четири медала от европейското първенство. Красимир Инински забеляза развитието, което показваха моите боксьори, като в същото време искаше да внесе нещо различно. Така се стигна до поемането на този пост. Вече 4 седмици съм с момчетата и всичко е много добре.

Как се чувствате като национален селекционер?
– Чувствам се като българин в момента. Така ги приемам нещата. Тренирам ги с тази мисъл. Искам да върнем големите успехи от миналото. Да бъдем на нивото на Куба. Опитвам се да направя смесица между двата стила, които биха извели България на

по-високо равнище дори от кубинското

Но в момента ни интересува конкретно да класираме възможно най-много хора за олимпиадата.

Какво успяхте да свършите за един месец на Белмекен? И как се чувствахте вие самият на високопланинската база?
– Природата там е невероятна. Не съм виждал на друго място подобна красота. Но пък е много студено. Идвам от страна, в която е много топло, и не съм свикнал с подобно нещо. Красотата обаче е такава, че може да изтърпиш всеки студ. Много съм доволен от момчетата, които работеха на изключително високо ниво. Изпълнихме плана, който бяхме поставили, на 100 процента. За времето, което изкарахме там, трябва да реализираме целите си. Имахме обемна подготовка, докато сега ще вдигнем интензивността. Работихме много за техника, като се опитваме да разнообразим стила.

Президентът на федерацията Красимир Инински изрази задоволство от новите неща, които въвеждате. Можете ли да разкриете подробности?
– Става въпрос за елементи, които не е сега моментът да опиша. Основното е, че работим строго индивидуално. Искам всеки един да работи по определен за него план.

Въвели сте и желязна дисциплина. Когато става въпрос за Куба, никой не си представя, че вие сте дисциплинирани хора…
– Основното, за да има успехи, е да има дисциплина. Тя е най-важната. След това идват работата, тактиката и какво ли не.

Успяхте ли да влезете под кожата на боксьорите?
– Всеки ден задачата е да сме близо до боксьорите и да развиваме индивидуалните им качества. Много е важно да работиш с психиката им. Ние сме им като родители. По цял ден сме с тях и ги учим постоянно. Нормално е да ни чувстват близки. Когато се качат на ринга, са сами, но ние сме в ъгъла. И те знаят, че могат да разчитат на нас.

В България не обичаме външни лица да ни дават акъл. Как се сработихте с останалите треньори?
– Имаме план. Те са го приели и работим перфектно. Който не иска да го изпълнява, не му е тук мястото. Така е и с боксьорите. Това е национален отбор. И

ако не можеш да издържиш – си ходиш

Нивото трябва да е много високо. И ако не можеш – това е. Трима се отказаха, защото тренировките са тежки. 13 човека са тук, най-добрите на България. Те се готвят за олимпиадата. Има хора, които си тръгнаха, има и такива, които искат да дойдат, но не могат да издържат. Айрин (Исметов) напусна.

Дотук само хубави неща казвате за България. Но какво не ви харесва?
– Всичко ми харесва. Природата е невероятна. Условията са прекрасни. Няма от какво да се оплача. Това просто е друг свят. Куба и България нямат допирни точки. При нас ходят по улиците съблечени, пият, танцуват. Там може да си говориш с всеки на улицата, докато тук няма такова нещо. Но тук е жена ми и работата, която ми харесва много.

Какво искате да видите на „Странджа”?
– Това е етап от подготовката ни. Там трябва да видим грешките, които сме допуснали, за да можем да ги оправим преди квалификацията. Да усъвършенстваме всичко. За 4-5 седмици няма как да сме в перфектна форма, а и не това е целта.

Интересуват ли ви резултатите?
– Направили сме прогнозируеми резултати на представянето на боксьорите ни. Всеки един от тях има план къде трябва да се класира. Но това е процес, който не може да контролираме. Все пак е турнир, има жребий и резултатите зависят от много неща.

Какви очаквания може да имаме за квоти?
– Целият отбор има потенциал. Всяко едно от момчетата има възможности. Ще отидем в Турция и ще опитаме да вземем максимално квоти. Целта в момента е квалификацията. А колко вече ще успеят, не мога да прогнозирам. Работим, за да влезем в Рио, а оттам и

да спечелим медали от олимпиадата

Такава е целта.

Кубинците са известни със скоростта и техниката си. Какво ви харесва в българския стил?
– Пет години бях директор и взимам отвсякъде по нещо. Кубинците сме така. Взимаме най-доброто от всички. Българите имат много положителни неща в бокса. Отлично подготвени тактически. Играете много добре хоро. Но съм учуден как могат да играят хоро и ръченица, а да не са толкова добри в краката, когато са на ринга. Щом могат така да танцуват, трябва и на ринга да се движат така. Това е основното, което искам – да подобрим движението и ритъма.

Доволен ли сте от решението да дойдете в България?
– Тук е семейството ми. По никакъв начин не съжалявам. Дъщеря ми е българка и за мен България в момента е родината ми. Съпругата ми като живееше с мен в Куба, дали е съжалявала? Не. Сега и аз съм тук. Сърцето ми е в Куба, това е държавата ми, но сега се чувствам като българин, защото живея тук.

Как ще се почувствате, ако се срещне българин с кубинец?
– Ще бъде много емоционален момент, със сигурност. Но това е моята работа. Кубинците сме из целия свят и това неизбежно ще се случи. Аз искам да покажа моите виждания и моите идеи и да изведа българските боксьори до олимпийските медали и титли.

Автор: Хари ЛАТИФЯН за temasport.com