Преди около две години имаше един човек, на когото предричаха обещаваща кариера в спорта. Техниката му се развиваше с шеметно темпо, имаше щастието да замине и да тренира с най-добрите от най-добрите, а зад себе си бе оставил успехи, които сами по себе си предполагаха, че за това момче има само един път и той е към най-високите върхове.

Няколко месеца по-късно същият човек бе отписан от спорта, защото битката на тепиха вече бе нещо незначително на фона на новото предизвикателство – да се бориш за живота си. Такова „преборване“ е „нещо като нищо на света“, ако мога да използвам част от заглавието на един сборник разкази, издаден в близкото минало. Всъщност, тогава се намериха редица експерти зад клавиатурите, които със замах заявиха, че ако това момче „изобщо“ оживее, вероятно ще бъде половин човек, който с носталгична въздишка ще обръща поглед към домашната секция с медали и купи.

Няколко месеца след тези гръмки изказвания това момче се събуди и се показа пред хората, които до съвсем скоро виждаха в него олицетворение на българската сила. Беше измъчен, изпит, беше облечен в образа на ветеран от войната, който се връща от място, за което никога няма да разказва. Думите не приличаха на тялото, което говореше пред журналистите. Обещанието, което този мъж направи, а именно, че ще се завърне в спорта, излизаше от някакво друго място, което бе останало скрито за оператори, анализатори, а твърде вероятно и за лекари.

То дойде от същото това място, което се оказа твърде „висока топка“ за смъртта, за томаневерниците, че и за обективността, ако щете. Именно това място върна Благой Иванов към живота, а след това го заведе и до подножието на планината, която той атакуваше преди злополучната секунда. Това място се оказа твърде неуязвимо. На практика то стори „невъзможното“ в очите на тези, за които отрицателната частица „не“ стои винаги пред глагола.

Човекът, който нямаше да оживее, оживя, а оживелият, който никога повече нямало да бъде боец сега отново развява родния флаг, и изглежда, че във втората по големина ММА организация в света има едно момче, което идва от твърде далеч и дава заявка, че ще стигне твърде далеч – за втори път. Мястото, за което ви говорех по-горе не може да бъде видяно. Има обаче един мъничък ориентир. Една малка карта, навигираща всеки, който иска да разбере къде се намира това, което кара човек да превръща словосъчетанието „граници на човешките възможности“ в сутрешна гаргара за устата. Ориентирът е белег от жестока прободна рана. Точно над него е мястото, което дава отговор на всичко.

Източник: BGsport.bg

Цветин Филипов