На фона на стотиците ни олимпийски медали, натрупани през годините, едно бронзово отличие днес може и да не ни се струва кой знае какво постижение, но когато става въпрос за историческия първи медал от олимпийски игри, ситуацията коренно се променя!

На Олимпиадата в Хелзинки през 1952 г., на боксовия ринг в категория до 75 кг. се качва Борис Георгиев – Моката. Още след първия си мач той е тежко контузен и преди всеки следващ мач китките му са замразявани с хлоретил. Въпреки това Моката побеждава наред и стига до изключителното не само за българския бокс, но и за целия ни спорт трето място. Бронзът на Борис Георгиев от Хелзинки 52-ра дава така необходимия начален тласък за развитието на спортистите и спортния живот у нас, който през следващите години ще се превърне в световна сензация!

Борис Георгиев Николов (с прякор Моката) е български боксьор,  роден в Добрич на 6 март 1929.

Олимпийски медалист и почетен гражданин на град Добрич от 1996 г. Той печели първия медал за страната от олимпийски игри – в категория 75 кг на олимпийските игри в Хелзинки през 1952 (губи на полуфинал с дисквалификация в трети рунд от Флойд Патерсън, който само няколко години по-късно става двукратен Световен шампион за професионалисти – тежка категория).

Занимава се с бокс от 1945 г. В периода 1950-1957 г. е републикански шампион на България, а през 1955 г. става носител на купа „Странджа”.

Участник е в три европейски първенства – във Варшава през 1953 г., в Западен Берлин през 1955 г. и в Прага през 1957 г. Участва на Летните олимпийските игри в Хелзинки през 1952 г. и в Летните олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г.

Борис Георгиев е носител на орден „Стара планина”  1 – ва степен. Удостоен е с него през 2010 година, а от 1995 е почетен гражданин на Добрич. Признателността към успехите му става повод боксовата зала в ж.к. „Дружба” в столицата да носи неговото име. Моката е и факлоносец на олимпийския огън по пътя му към Атина 2004. Любовта към добруджанския край и към „Майка България”, както обича да я нарича той, е безкрайна и изпъква със своята чистота и неподправеност. Винаги се стреми да вкорени в младите боксьори убеждението, че те се бият за родината. Мотивация, която да им дава сили. И днес на 84 години, Моката продължава да посещава боксовата зала, а неговата енергичност е непокътната.