Световният и европейски вицешампион за 2013-а Владимир Дубов стана вторият наш борец след Серафим Бързаков, който в 2 поредни години печели най-престижното отличие в българската свободна борба – пояса на „Дан Колов”. При класиците обаче асът ни в тежка категория Любомир Димитров за първи път заслужи трофея на „Никола Петров”. С двамата ни асове са свързани надеждите не само за квоти, но и за отличия на олимпиадата Рио 2016. Ето какво споделиха националите пред в. „Труд“.

ВЛАДИМИР ДУБОВ: На тепиха няма приятели

– Записахте името си до това на двукратния световен и 4-кратен европейски шампион Серафим Бързаков. Какво е чувството?
– Разбира се, приятно. Дано да повторя успехите му и от големи първенства. Но и малко разочарован, защото в нашия стил само аз успях да стана първи в категорията си.

– И през миналата година триумфирахте при 57-килограмовите, и сега. Кога ви беше по-трудно. Все пак сваляте от неолимпийската категория 61 кг?
– Може би първия път. Сега вече съм свикнал, чувствам се добре, макар че имахме толеранс от 2 кг.

– Кой съперник ви беше най-труден?
– Монголецът Базар. Нещо не ми тръгна борбата, неудобен ми беше, но макар и трудно го победих с 4:3.

– С нашия Георги Вангелов се срещнахте на полуфинал. Познавате се отлично, но явно не ви е изненадал, защото успехът ви бе категоричен – 11:1.
– Той е още малък. Няма моя опит. Има какво да учи. Както аз преди време съм се учил от Анатолий Гуйдя, сега предполагам, че той пък се учи от мен.

– Както Вангелов е претендент за титулярното място на предстоящите олимпийски квалификации, така е и с Радослав Великов. Той не ви ли притеснява, все пак е доста титулуван?
– Като борец, разбира се, че съм респектиран. Борил съм се с него – и съм губил, и съм побеждавал. Освен това сме и приятели. Но на тепиха няма приятели. Там каквото стане – който е по-добрият да спечели. Разбира се, че се притеснявам, но излизам, за да надвия.

– Идва европейското – там какво да очакваме?
– Там ще се боря в по-горната категория, до 61 кг – няма смисъл да изтощавам организма си. А иначе тръгвам за медал, както винаги!

ЛЮБОМИР ДИМИТРОВ: Най-трудно ми е да се боря срещу българи

– Изненада ли ви признанието да сте носител на златния пояс?
– Определено. Не знаех, че съм избран до самото награждаване на най-добрите. И изобщо не очаквах, защото в нашия стил 4-има станаха шампиони. Но много се зарадвах. В нашия спорт, щом станеш носител на пояса „Никола Петров”, след това винаги вземаш медал от голямо първенство. Така че очаквам отличието ми да е на кадем.
– Вече свикнахте ли с новите правила, как се чувствате?
– Допадат ми много. Преди класическата борба беше скучна, сега е доста по-атрактивна. В добра форма съм, надявам се да стана още по-добър.

– По време на срещата си с арменеца Хачатрян получихте травма, сериозна ли е?
– Аркада, но вече отшумява. За първи път се борихме с арменеца, но изобщо не е за подценяване, защото тяхната школа е една от най-класните и винаги трябва да очакваш изненади. Но това бе отлична проверка за мен, победих го с 14:5.

– В следващата среща се борихте с Милослав Методиев, с когото спорите за титулярното място в категорията. Но и той не успя да ви изненада – 8:0.
– Винаги съм казвал, че срещу българи ми е най-трудно да се боря, предпочитам чужденци. Защото се познаваме, а на всичкото отгоре с Милослав сме и приятели.

– Специално във вашата тежка категория треньорският щаб има големи очаквания. Повечето от съперниците ви взеха квоти, кои ще са другите претенденти за визите?
– Има още трима-четирима. Сред тях без квота още е олимпийският вицешампион Хайке Наби (Естония), има добри борци от Беларус, Швеция и Унгария. Но и ние не сме слаби. Не живеем нормален живот като всички млади хора. Постоянно сме по лагери, подложени сме на много лишения, тренираме на пълни обороти. Но когато спечелиш медал или пояса на „Никола Петров”, виждаш, че усилията са си заслужавали.