Това момче е толкова силно, че и 10 минути след като умре, пак ще продължи да ходи, споделя приятелят му Вълко Костов на Олимпиадата в Токио.

Станчо Колев – велик български борец от средата на 20-ти век, за когото малко хора днес могат да кажат какво е постигнал.

Е, накратко, Станчо Колев е спечелил два Олимпийски сребърни медала – от Рим 1960 и Токио 1964 година. Той също така има в богатата си колекция от медали и признания две сребърни отличия от Световни първенства – Техеран 1959 и Манчестър 1965, както и бронзово от първенството на планетата през 1963 в София.

И на края, но не на последно място – Европейска титла от Манчестър 1965, като с този златен медал, Станчо Колев става първият български борец, който печели титлата на Стария континент.

Станчо Колев е роден на 11 април 1937 година в старозагорското село Христианово. Определя себе си като „луда глава“ в детските години и поради тази причина е получил съвети от приятели да се запише да тренира някакъв спорт, за да изразходва енергията си. Той се вслушва в най-близките си хора и започва да тренира борба в клуб „Берое“, след което преминава и през тимовете на Академик и ЦСКА. Останалото е просто история, която самият той ще ви разкаже специално за Sporta.bg.

Кой Ви запали по борбата? Кой беше човекът, заради когото влезнахте за пръв път в залата?

Като дете имах трима приятели. Аз бях доста буйна натура и те ме посъветваха да пробвам да тренирам някакъв спорт. Радвам се, че ги послушах тогава и започнах да изразходвам енергията, която ми беше в повече.

Имате богата история в международната борба, можете да се похвалите с медали от Олимпийски игри, Световни и Европейски първенства. През всичките тези години кой е бил най-големият ви конкурент?

Най-големият ми противник бе Мустафа Дагистанлъ от Турция. Японецът Осаму Ватанабе също бе от големите ми опоненти. Ватанабе е личност, която е сочена от всички в този спорт като легенда. Той беше чудото на този спорт.

„През 1963 Световното първенство бе в София и срещата между Станчо и Ватанабе бе една от най-интересните срещи. Моят мъж успя да прекара Ватанабе през гръб, но тогава правилата на борбата не позволяваха това. В крайна сметка японецът спечели, но на края целият стадион стана на крака, аз това никога няма да го забравя, и аплодира Станчо“, допълва неговата съпруга Иванка.

Какво никога няма да забравите от двете Олимпиади, на които участвате?

В Рим през 1960 година бях подготвен много добре. Стигнах до финала без проблем. Там ме чакаше Мустафа Дагистанлъ, който по това време беше във върховата си форма и без проблем побеждаваше борци и от горната категория. Среща вървеше равностойно, но нали знаете, ние от малката България нямаме такива шансове, каквито имат държави като Турция например. В крайна сметка загубих срещата, но бях доволен от постижението си.

Четири години по-късно участвах и на Олимпиадата в Токио. Това се случи, след като бях боледувал няколко месеца по-рано от жълтеница и ми беше доста трудно. В крайна сметка отново стигнах финал, но отново не успях да спечеля. Този път противник ми беше Ватанабе, който се оказа по-добре подготвен от мен.

„Интересните истории около моя мъж са изключително много. Той боледува от жълтеница преди Олимпийските игри в Токио през 1964. Нова година тогава я посрещнахме в болницата, в инфекциозното отделение. Няколко месеца по-късно той участва на Олимпиадата и взе сребърен медал. Тогава неговият добър приятел Вълко Костов го изнасяше на ръце от тепиха, защото срещите бяха много тежки физически. След една от срещите вицешампионът от 1963 година, Костов казва на треньора: Това момче е толкова силно, че и 10 минути след като умре, пак ще продължи да ходи“, споделя още госпожа Колева.

На Европейското първенство в Манчестър през 1965 година вие ставате шампион на Стария континент. Това ли е най-ценната победа за вас?

Най-доволен съм от Олимпиадата в Токио и сребърният ми медал тогава. Както моята жена разказа, аз бях много болен преди това. А по това време, след подобна болест, човек е полужив. А да си полужив и да спечелиш медал и то на такова голямо състезание бе голямо постижение. Няма да забравя хората, които ме посрещнаха в България с огромно възхищение.

„Веднъж бяхме на почивка в Турция. Там имаме много приятели българи, които през годините са се преместили да живеят там. Няма да забравя как един ден се разхождахме със съпруга ми и нашите деца из Истанбул и ни спряха на Капалъ Чарши случайни хора. Бяха много възпитани и в същото време изненадани, че срещат именно Станчо Колев. Започнаха да ни обясняват, че знаят кой е, знаят всичките му успехи, а в къщи рядко се е говорило за борба. Децата късно научиха кой всъщност е баща им и бяха доста изненадани от тази среща“, споделя прекрасните си спомени Иванка Колева.

Следите ли как се развива в момента българската борба? Какво е вашето мнение за представянето на нашите борци?

Не следя борбата много в момента. Виждам единствено, че не се полагат същите усилия като преди. Нещата не вървят така, както когато аз спортувах. България винаги е била една от страните, които са имали огромен принос за развитието на този спорт.

Станка Златева, подобна на вас, също има два сребърни медала от Олимпийски игри. Смятате ли, че в Рио де Жанейро следващата година тя ще може да стъпи на върха? (б.а. – интервюто е правено преди Станка Златева да обяви края на кариерата си)

Трудно е да се предскаже подобно нещо, то ако беше лесно, нямаше да има състезания. В момента има много, ама много задкулисни игри и често ние, българите, оставаме разплакани именно от тези игри за жалост.

В момента Станчо Колев изживява старините си заедно със своята съпруга Иванка Колева. През годините той е получил множество признания в родината си, като е обявен за спортист на ХХ век в Стара Загора, а също е и почетен гражданин на града.

Източник: Sporta.bg