Тервел Пулев е роден на 10 януари 1983г. в София. Той е български боксьор, двукратен европейски вицешампион и носител на бронзов медал от олимпийските игри в Лондон пред 2012г. Тервел е част от боксовата фамилия Пулеви. Баща му Венко Пулев е шампион на България в средата на 20-ти век в супертежка категория. Брат му Кубрат Пулев е европейски шампион за аматьори от Ливърпул и европейски шампион в професионален ринг. Това са нещата, които всеки знае за самия Тервел.
За мен е чест и огромно удоволствие да ви представя една друга негова страна. Тази на мечтател и изключителен баща. Човек, който чете Арчибалд Кронин, а любимата му негова книга е „Дървото на Юда“. Любимият му филм е „Абсолютна власт“ с Клинт Истууд. Казва, че най-трудната му битка е била с него самия, както на ринга, така и в живота. Едно силно момче, което се страхува от високо и мечтае да има още деца. Човекът, който уважавам прекалено много, още преди да имам честта да познавам. Един мъж… Тервел Пулев!
Кой е най-ранният спомен, който си спомняш от своето детство?
Помня доста, а и много ясни неща, но са отделни едно от друго събития.
Какво ти липсва от този период?
Нещата, които ми липсват, ги преживявам в съзнанието си често чрез случки на моя син. Именно по този начин си спомням отдавна забравено преживяване, което ми се е случило в ранното детство. Например това да обикаляме безгрижно с приятели и брат ми с колелата из София.
Кога се влюби за първи път?
Бяхме на един ученически лагер в провинцията, доста малък бях, на около 10-11 години. Един споделен и чист спомен за мен.
Кой беше любимият ти предмет в училище?
Най-много ми вървяха разказвателните предмети – История, Литература и География. Това беше плюс да се насоча по-късно към правото. По тези предмети дори не ми се налагаше да уча вкъщи, попивах всичко в часовете в училище.
Имаше ли бал след завършването и какво си спомняш от него?
На бала си не можах да отида, защото в същото време участвах на международен турнир по бокс. Не съжалявам, защото това е бил моят стремеж, да побеждавам, станах първи тогава. А и не мисля, че е кой знае колко важно, че да се празнува шумно завършването на средно образование.
Каква е тайната на успешния спортист?
Според мен няма една универсална тайна за всеки успешен спортист. Всеки има своя максима за успехите си.
Кой беше най-трудният период до момента в твоята кариера?
Трудни моменти не са ми липсвали. Смятам, че съм такъв тип спортист, че всяко нещо съм постигнал с много усилие и труд. Не съм с нагласа, че трудните ми моменти са в историята, всеки ден е битка.
Най-трудната ми битка беше с…
Най-трудната ми битка беше и все още е с мен самия. Както в личния ми живот, така и в спортната ми кариера.
Боксът игра за силни момчета ли е?
Определено боксът е спорт за решителни, корави и трудолюбиви момчета.
От какво се страхуваш?
Всеки здрав психически човек има страхове. Аз се страхувам от високото.
За какво мечтаеш?
Мечтая да имам още деца.
В какво вярваш?
Вярвам в Господ, също така вярвам, и че няма невъзнаграден труд.
Кога плака за последен път и защо?
Последно ми се навлажниха очите от гордост, когато писах есе за себе си, тогава, поглеждайки се отстрани, осъзнах какво съм успял да преодолея.
Коя черта от твоя характер искаш да наследи сина ти и коя не искаш да притежава?
В него виждам някои мои черти на характера. Например ината. Мисля, че е добре човек да има инат, ако се инати за нещо, което иска да постигне.
Кой е най-важният житейски урок, на който би го научил?
Искам да го науча никога да не спира да гони мечтите си, а също така и да е винаги щастлив, независимо от ситуацията.
Искаш ли да се занимава с бокс?
Нямам амбиция да се занимава с бокс, прекалено трудоемка професия, а и здравето е в риск.
Чувстваш ли се успял мъж и как се става такъв в България?
Определено се чувствам успял, моите мечти ги постигнах.
Какво притежава истинският мъж?
Истинският мъж се вижда по думата, която дава. Трябва да е принципен.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
Аз съм един мъж, който постига целите си, независимо на каква цена!
Автор: Костадин Костов
Източник: iwoman.bg
Няма коментари за “Един мъж: Тервел Пулев”