„Пожелавам на Станка да задмине успехите ми.” С тези думи към Златева се обърна шефът на Българската федерация по борба Валентин Йорданов преди малко повече от 4 години. Това се случи на пресконференция през 2011-а, в края на септември. Златното ни момиче точно бе спечелило 5-ата си световна титла в Истанбул. Точно толкова тя имаше и от европейски първенства, гледайки смело към олимпийската корона в Лондон. Самият Йорданов се бе оттеглил с по 7 златни медала от планетарни шампионати и турнирите на Стария континент, включително и титла от Атланта 1996.

По това време изглеждаше напълно реално Станка поне да изравни голямата легенда на свободната борба. Всички помним обаче какво се случи през следващите 4 години. Период, през който най-добрата ни състезателка редуваше силни и слаби изяви, бе измъчвана от редица контузии, изпадна и в дупка, след като най-близкият й човек на тепиха – Симеон Щерев, бе изгонен със скандал от националния отбор. В един момент борбата бе последното, за което самата Златева вече мислеше, а и може би не се наслаждаваше толкова на това, което прави.

Да, Златното ни момиче не успя да сбъдне пожеланието на Йорданов. Тя постигна още една европейска титла през този период, печелейки и второ сребро от олимпийските игри. За мнозина това щеше да е връх в кариерите им, но самата Станка прие второто място болезнено, защото знаеше, че трудно би устискала за участие на четвърта олимпиада в Рио.

С оттеглянето си от тепиха, което официално обяви в понеделник, 18 януари 2016-а, Златева сложи край на една невероятна кариера. Изпълнена с безкрайно много вълнуващи мигове за феновете на спорта. Успехите й ще останат завинаги в историята, а самата тя грабна непредубедените със скромността, човечността и искреността си. Но ерата „Станка Златева” не е приключила. Защото борбата продължава да бере плодовете от това, което момичето от Крушаре бе както на тепиха, така и извън него.
Шампионските титли и харизмата й родиха своите последователи и превърнаха женската борба в доминиращия спорт на България през новия век, що се отнася до печелене на медали. Именно благодарение на Станка сега националният треньор Серафим Бързаков се радва на невиждана конкуренция при дамите, каквато определено нямаше, когато Златева правеше първите си стъпки на тепиха. Тайбе Юсеин, Елина Васева, Елица Янкова, Евелина Николова, Мими Христова, Джанан Манолова. Имена, които отиват на всяко едно голямо първенство с амбиция и реални шансове за медали и титли. Момичета, пленени от борбата най-вече благодарение на онова, което Станка правеше със съперничките си. Давайки им надежда, че един ден те могат да бъдат следващите Станка Златева.

Да, момичето от Крушаре повече няма да вдига трибагреника след своите победи на тепиха. Очертава се обаче да го прави след успехите на бъдещото поколение. Това, което тя сега ще учи в ролята си на национален треньор при кадетките. За да помага на онези, които тепърва правят първите си стъпки към голямата борба. Дали Станка ще успее да предаде шампионския си манталитет на своите наследнички? Тепърва бъдещето ще покаже. Но изглежда ерата „Златева” не само не е приключила, но тепърва ще се разраства.

Източник: Хари ЛАТИФЯН, „Тема Спорт“