„Автографи, снимки, поздравления – всичко това продължи цял час, след като спечелих и третата си световна титла – разказва за еуфорията кикбоксьорът Емануил Димитров. – Чувството е неописуемо. Цялата зала бурно ме аплодира на крака, вероятно само без ирландците (смее се)… Прибрах се в България и още ми е трудно да осъзная какво постигнах…”

А постижението е уникално. Българинът влезе в история като първия, спечелил три световни титли в три различни дисциплини – пойнт файт, лайт контакт и кик лайт в рамките на година.

В един ден той играе два финала в кат. до 79 кг. В първия, в стил лайт контакт, побеждава руснака Александър Вернер, а във втория на пойнт файт, изтеглен късно вечерта, се справя и с представителя на домакините Дийн Бари.

„Именно вторият финал ми беше най-труден – признава 24-годишният шампион. – Защото ми беше последната решителна среща за годината. Бях страшно уморен, изискваше се от мен да направя последно усилие. Освен това ми предстоеше битка с местния любимец. А както казват: у дома и стените помагат. Не знаех съдиите дали ще отсъдят безпристрастно… Просто не трябваше да му оставям никакви шансове. За щастие успях!”

Три седмици по-рано Димитров става №1 на планетата и на кик лайт на първенството в Белград.

Шампионът признава, че голям принос за успеха има Иван Георгиев, неговият личен треньор, който е и наставник на националния отбор.

„Той е човекът, който ме вади от различни ситуации – казва Димитров. – Винаги е в ъгъла, знае с две-три думи какво точно да ми каже, за да постъпя по най-правилния начин. Много добър тандем сме. Преди срещи анализираме, дискутираме… А това, което съм запомнил от него, е: Никога да не се отказвам.”

Още 7-годишен Емануил започва да се занимавам с карате в училищния клуб „Иккен”. Постепенно започва да проявява интерес към кикбокса, който става и негов титулярен спорт. Междувременно тренира и неолимпийско таекуондо.

„Спортуването е моят начин на живот – казва Емануил. – Ако не се движа, ако не тренирам – не се чувствам комфортно. Имало е случаи, в които съм спирал за няколко месеца, за да се фокусирам върху ученето за някой изпит например. И тогава не съм бил в най-голям синхрон със себе си. Подновя ли тренировки, вече съм самият аз.”

А иначе по образование трикратният световен шампион е финансист, завършил е УНСС и вече работи за голяма търговска марка. Още от дете е свикнал да върши няколко неща едновременно затова и сега намира начин двата ангажимента да ги съчетава. Тренира късно вечер след работа и в почивните дни. Не пести усилия и за по-интензивни натоварвания преди състезание.

„Радвам се, че намирам разбиране от моите приятели и близки, които вече свикнаха с дългите ми отсъствия – споделя Емануил. – Засега не стои дилемата дали да продължа само с работата или със спорта. Двете вървят ръка за ръка. И двете занимания ми доставят огромно удоволствие, не виждам защо да не продължа така.”

Емануил признава, че родителите му много държали той да получи добро образование и това е било най-важното. Но никога не са го спирали да спортува. Напротив. Поощрявали са го – с каквото се захване, да си го довърши докрай!

„Именно това ми е помагало през годините с тежките тренировки и в тежки моменти – да не се отказвам – разкрива Димитров. – Така се научих да излизам от трудни ситуации, да се справям с проблемите, а това ми помага и сега в живота.”

Още като студент Емануил решава да предаде опита си, а и философията на бойните спорове, на деца. Две години тренира малчугани в детска градина.

„Най-малките бяха 4-годишни – казва шампионът. – Идеална възраст да ги научиш на дисциплина, на елементарни физически умения, да са устойчиви психически… Това беше изключително полезно и за мен. Накара ме да обърна внимание и върху себе си. Търсих най-лесния начин да им обясня нещо. Всъщност, ако не успееш да обясниш и да те разберат, значи самият ти не си наясно.”

Все още шампионът не е решил в каква посока ще продължи да се развива спортната му кариера. И дали ще повтори успеха си от тази година. Планове не си прави.

„За мен е най-важното да стана по-добър в нещо, независимо в какво – казва Емануил. – Да стана с тази мисъл и вечер да си легна с мисълта, че съм го направил.”

Каре: В кикбокса има 6 дисциплини – пойнт файт, лайт контакт, кик лайт, които са на татами, а на ринг са фул контакт, лоу кик и К1. Международната федерация разделя първенствата на две с по три стила, за да избегне голямо струпване на състезатели. Шампионатът в Дъблин събра близо 800 кикбоксьори от 64 държави.

Източник: trud.bg