Агресията на пътя не води до нищо добро, защото насилието поражда насилие. Понякога инцидентите имат трагичен край. Тогава няма никакво значение кой е започнал пръв. Значение има само това, че един живот е прекършен

По темата за агресията разговаряме с Ялчън Расим, директор на ОД на МВР – Шумен, бивш състезател и треньор по киокушинкай, и сенсей Даниел Димитров, инструктор в спортен клуб „Киокушин” в Шумен, 3. Дан. Според тях, хората, които се занимават с бойни изкуства, са търсещи личности. Те най-често търсят себепознание, път към себе си и начин да се усъвършенстват физически и духовно. Истинските бойци мерят сили само на ринга.

Сенсей Даниел Димитров, инструктор в спортен клуб „Киокушин”, 3. Дан:

„Карате започва с учтивост и завършва с учтивост”

„Карате възниква през 15 век като оръжие на онеправданите срещу подтисниците. То е окинавско бойно изкуство. Окинава в момента е префектура в състава на Япония, но навремето е било независимо кралство. Селяните са нямали право да притежават оръжие, затова са били принудени да развиват някаква форма на самозащита с голи ръце. Има една много мъдра мисъл, която е използвана от бащата на съвременното карате Гичин Фунакоши и от основателя на киокушин Масутацу Ояма – „Карате започва с учтивост и завършва с учтивост”, разказва сенсей Даниел Димитров. Той допълва, че първото нещо, което правят децата в спортната зала, е да влязат с поклон и поздрава „Ус”.

„Ус е съкращение от две думи и означава „Винаги готов да надхвърлиш предела”. В киокушин се стремиш да бъдеш по-добър на всяка следваща тренировка. Децата влизат с поздрав, след това се строяват според степените, които са защитили, отново се поздравяват и тогава започват работа. Тоест, от първите си стъпки малките се научават на ред, дисциплина, учтивост и зачитане на по-опитните и старшите в йерархията. Карате всъщност е едно голямо семейство и в него взаимоотношенията са много топли, като се започне от световния ни шеф и се стигне до последния трениращ. Децата, разбира се, развиват бойни умения в залата, но не с цел да се бият на улицата. Бойните изкуства са един оазис на хармония и спокойствие в сравнение с действителността, която ни заобикаля. Като погледнем наоколо, виждаме, че светът е полудял. Бушуват войни, потоци бежанци мигрират, терористи извършват насилие след насилие. Бойните изкуства учат човек да разчита на себе си, да се справя сам и да знае, че напред може да се върви с много труд, всеотдайност и упоритост. Всъщност тези качества остават за цял живот, казва сенсея.

Той добавя, че неговите момчета и момичета носят в сърцата си една философия, която не би им позволила да се бият по пътищата и на улиците. „Философската основа на бойните изкуства е единението на човека с вселената. Не може да търсиш хармония в побоищата. Аз много пъти съм разговарял с нашите деца и съм им казвал: „Ако набиеш един човек, няма да спечелиш нищо. Приятел – в никакъв случай. Най-много – враг. С това обаче няма да се издигнеш в очите на околните”. Тоест, много по-добре е човек да канализира усилията си в една благородна кауза и да се стреми да върши добро. На всички ни е даден по един къс отрязък от време да бъдем на тази Земя, затова е най-хубаво да ни запомнят с добро”, убеден е сенсей Даниел Димитров.

Ялчън РАСИМ, директор на ОД на МВР – Шумен, бивш състезател и треньор по киокушинкай:

„Заниманието с бойни изкуства трябва да води до самовъзпитание”

Г-н Расим, като директор на ОД на МВР и едновременно с това каратист, как ще коментирате агресията по пътищата, която ескалира напоследък, особено от страна на хора, които се занимават с бойни изкуства или поне така твърдят?

На територията на област Шумен не са регистрирани драстични случаи на проявена агресия на пътя. За противодействие на този вид прояви провеждаме специализирани полицейски операции, актуализираме периодична разстановката на екипите, осъществяващи пътен контрол, като ги насочваме на местата с интензивно движение и където е възможно да настъпят пътни инциденти. Във всички случаи на проявена агресия и осъществени хулигански действия сме безкомпромисни към извършителите и прилагаме цялата строгост на закона. Така действам, това изисквам и от подчинените ми служители.

Заниманието с бойни изкуства към какво води хората по-често – към духовно развитие или към добра подготовка да се биеш на улицата?

Заниманието с бойни изкуства трябва да води до самовъзпитание и в никакъв случай към агресия, която да я проявяваш където и да било на улицата, в заведение или у дома. Спортните умения трябва да се демонстрират в залата, на тренировки и състезания.

Според Вас, кое е правилното поведение в случаи, когато открито си предизвикан и трябва да вземеш решение дали да отвърнеш на агресията?

В никакъв случай на агресията не бива да се отговаря с агресия. При възникване на конфликт най-доброто решение е да се подаде своевременен сигнал на телефона за спешни повиквания 112, като бъде разяснена ситуацията и при необходимост на място да бъде изпратен полицейски екип.

Вие имали ли сте случаи на агресия по пътищата и живота и как сте реагирали в такива ситуации?

Не съм имал сериозни случаи като гражданин спрямо мен да е проявявана агресия. Като полицейски служител ми се е налагало да действам в ситуации, когато граждани действат агресивно, извършват хулигански прояви или с поведението си застрашават своето здраве и здравето на хората около тях. Винаги в такива ситуации съм подхождал по начин да убедя гражданина да преустанови с тези свои действия, а ако е било необходимо използването на физическа сила и помощни средства, това да бъде в случаите, определени със Закона за МВР и според изискванията на съответните поднормативни актове. Всичко да бъде направено в интерес на хората с оглед запазване живота и здравето им.

Искам да подчертая, че като институция ще използваме целия инструментариум за недопускане и противодействие на тези прояви.

Интервю на Велмира СТЕФАНОВА zashumen.bg