След седем години чакане български боксьор отново спечели титла на европейско първенство! На ринга в Самоков 18-годишният храбрец Даниел Асенов – Тайсъна от ямболското село Кукорево пречука британския претендент за титлата при 52-килограмовите с гръмкото име Мохамед Али. Тайсъна, който е представител на ромския боксов клан Асенови, триумфира със златното отличие след пълно съдийско единодушие и победа 3:0 (29:28, 30:27, 29:28). За жилавия ямболлия това бе втора европейска титла след тази при юношите през 2013 г., която загуби година по-късно именно срещу Али на ринга в Загреб, но сега си я върна обратно.
За българския бокс последният подобен успех беше в далечната 2008 г., когато Кубрат Пулев стана шампион в Ливърпул. Кой всъщност е Даниел Асенов, на когото вече се възлагат надежди за медал от Олимпийските игри в Рио догодина? Абитуриентчето от земеделската гимназия в Ямбол е известно в селото си Кукорево с прякора Тайсъна. Роден е на 17 май 1997 г. и е част от боксовия клан Асенови, в който са още и двамата му братя Катин и Боян. Бащата е бивш състезател по борба, но решава да запише синовете си в местния боксов клуб „Априлец – Бояджик“ при прочутите местни треньори баща и син Димитър и Тодор Мутафови. „Можехме да се хвърлим и към ММА, но избрахме бокса защото в него някак всичко е чисто, ясно, разработено научно. И ни харесваше“, разказва Тайсъна.
Наричат го така, понеже като малък издигнал в култ свой кумир – знаменития Майк Тайсън, макар че американецът е два пъти по-тежък от Кукоревския си адаш. Историята на Даниел Асенов обаче е също като тази на големия Майк, тъй като и двамата са се издигнали, разчитайки само на юмруците си. Според собствените му признания до 6-7 клас се биел почти всеки ден с другарчетата си, след това започнал да млати крушата в боксовата зала.
„Вече не налитам, имам си достатъчно бой в тренировките и на състезания. Не съм агресивен, много добре се разбирам с всички. Но на ринга нямам приятели – там всички са противници. И не прощавам“, разкрива философията на успеха си Кукоревския Тайсън. Оценил таланта му, треньорът на юношите Борислав Бояджиев го взима в националния отбор преди четири години. Малкия Тайсън се оказва голяма беля тъй като се тъпче непрекъснато със сладко и шоколади. Бояджиев вижда страшен зор, докато го отучи от този навик, за да спазва тегло за категорията си.
Тайсънчето още в онези години се сблъсква със суровата действителност на бокса, когато на световното за юноши в Киев съдиите му удрят безмилостна тесла. По регламент компютърът взима три от общо петте оценки на съдиите. Трима му дават победата, двама гласуват за противника му. Машината обаче избира точно тези двамата и му присъжда загуба с 1:2. Нашият обаче стиска зъби и продължава. Същото му се случва и на европейските игри в Баку по-рано тази година. Там нашето момче направи на мармалад носа на азера Елвин Мемишзада, само че съдиите набутаха победата за представителя на домакините.
Сега в Самоков обаче всичко беше честно и Тайсъна натупа Мохамед Али. За него това беше голям реванш, тъй като миналата година в Загреб британецът успя да му отнеме европейската титла за юноши. Тогава Тайсъна боксира отлично чак до финала, като от юмруците му опита дори световният шампион от Ирландия Уилям Донъхи. В мача за титлата обаче Али успя да му грабне златото, но сега тайфунът от Кукорево направо го помете на ринга в Самоков.
„Стана як мач, щастлив съм, че си върнах титлата и не му дадох никакъв шанс. Накрая капнах от умора, но хората в залата, които викаха за мен и създадоха невероятна атмосфера, направо ми дадоха сили. Изкарах последните минути върху емоцията която те ми придадоха. Брат ми Катин непрекъснато ми даваше указания по време на мача. Посвещавам титлата на моите треньори Мишо Таков и Димитър Мутафов, както и на семейството ми“, заяви Тайсъна след мача. Сега пред 18-годишното момче от Кукорево е новото предизвикателство – световното първенство в Доха. „Отивам, за да спечеля квота за първата си Олимпиада при големите. Знаете, че апетитът идва с яденето“, казва смелчагата, изгладнял за поредния медал.
Източник: в-к „Всеки ден“
Няма коментари за “Историята на Тайсъна от Кукорево”