Кирил Вътев изведе националния отбор за кадети на международния турнир по свободна борба “Русенски легенди”. Часове преди началото на състезанието “Утро” разговоря с бившия наставник на “Левски” и редица държавни гарнитури. През последните русенецът е един от най-популярните бизнесмени в България, фирмата му “Тандем В” е една от най-големите в бранша, което не му попречи да вземе решение за завръщане в борбата като наставник на младите.

 
– Г-н Вътев, какъв етап от подготовката на националите е турнирът “Русенски легенди”?

 
– Много важен, тъй като от 18 до 20 юли ще участваме на световно първенство в Словакия. Ето защо съм селекционирал широк кръг от състезатели – 32. Турнирът на практика ще даде отговор на въпроса кои момчета ще заслужат участието си на световното.

 
– В какво състояние е българската борба при кадетите?

– Нямаме поводи за радост. Наскоро мина държавното първенство, 50 процента от участниците в което въобще нямаха място на шампионата. Трагична история – не са научени да стоят на тепиха, нямат елементарни умения… Ако ще се спортува за здраве, не си струва. Има “борци”, които рискуват да получат изключително тежки травми. Такива състезатели въобще не бива да бъдат допускани до тепиха.

 
– Защо се получава така?

 
– Клубовете водят състезатели за бройки, че да изкарат някоя точка пред министерството на спорта. Това са кухи истории. Никой няма полза от такива масовки. Аз ще настоявам, за да се спре тази порочна практика, участниците в държавните първенства да бъдат определяни след предварителни кръгове.

 
– Защо се стига до това хитруване?

 
– Заради делегираните бюджети в училищата. За всеки училищен директор едно дете е пари. Затова всеки ревностно пази учениците си и не ги пуска в Спортното училище. Днес учителите заключват вратите, за да не допуснат колегите си до децата. Преди години картинката беше съвсем различна – тогава преподавателите по физическо ст общообразователните училища съдействаха на треньорите от спортните и бяха техни отлични партньори. Положението днес е много тревожно – ако навремето за едно място в Спортното се “биеха” 4-5 деца, сега съотношението е коренно различно. Толкова различно, че колегите ми казват “Абе, работим с каквото дойде”. Пак ще се обърна към миналото – тогава, в Русе поне, имаше двама треньори, които работеха с подготвителни групи. Децата от тези групи ставаха после ученици на Спортното.

 
– Какво трябва да се направи?

 
– Ако тези делегирани бюджети не отпаднат, трябва да се работи може би по модела на Димитровград. Там няма спортно училище. Децата учат в общообразователни училища, но са обхванати за тренировки под егидата на местния клуб.

 
– Изразихте разочарованието си от нивото на държавното първенство. Не съзирате ли малко светлинка?

 
– Разбира се, имаме качествени състезатели, но са малко. Моята идея е да дам възможност на колкото се може повече кадети да участват на големи първенства, за да разширяваме кръга с потенциални класни борци. Така се трупа и опит. Участниците на европейското например няма да отидат на световното. Ще го кажа на клубните треньори по време на техническата конференция довечера.

 
– Къде според вас се работи добре?

 
– На първо място в Димитровград. После идват Сливен и Стара Загора, а след тях Русе и Разград. Да не забравяме и Асеновград – там изкараха двама шампиони.

 
– Какво да очакваме от схватките в зала “Дунав”?

 
– Надявам се на конкуренция, която да бъде полезна за българските борци. И, разбира се, на пълна с фенове на борбата зала.

 
Забележка: Интервюто е взето преди турнира „Русенски легенди„.

Вестник “Утро” /Русе/
Източник: unak-loko.org