Константин Семерджиев бе нокаутиран от 21 години по-младия от него датчанин Мики Нилсен в мач от галавечера в Копенхаген в събота вечер. Коко Тайсъна, както е известен пионерът в българския профи бокс, падна между въжетата 13 секунди преди края на третия рунд, след като Нилсен пласира мощно дясно круше в слепоочието му. Репортер на „ШОУ“ се свърза със Семерджиев, за да коментира загубата.

– Коко, как се чувстваш след загубата?
– Съжалявам много, че загубих, братле. И се извинявам на всички мои фенове за този провал и за това, че ги разочаровах. Исках, адски много исках да ги зарадвам, ама не се получи.

– За пръв път ли те нокаутират?
– Да, друг път не са ме сваляли. Тоя обаче ме свали…

– Иначе игра мъжки…
– Какво значение има – загубих. Кел файда, че съм играл мъжки, като ку*ът ми е в гъ*а на мен, не на някой друг. Сори за гадното сравнение, малко цинично звучи, ама си е самата истина.

– Датчанинът, Маркуча, както го прекръсти ти, се оказа повече от достоен противник очевидно…
– Ами той сигурно ще стане световен шампион сега. Обикновено такива стават. Добро е момчето…
Удари ме в слепоочието отгоре, затова ме свали. Аз можех да продължа, но какъв беше смисълът…

– Получи доста тежки удари в първите два рунда…
– Не, само тоя удар беше тежък. Иначе ме удряше долу в трупа, но както се видя – удържах. Пак ще се повторя – съжалявам и се извинявам на всички мои фенове, че се провалих. Хората ми пращаха смс-и, стискаха ми палци, отправяха ми много пожелания. Но такъв е животът, братче.

– Кое те изненада в играта му?
– Нищо не ме е изненадало, просто датчанинът беше по-мощен от мен. Никога повече няма да играя на 90 килограма. И това е…

– Отчиташ ли някакви грешки в играта си, в тактиката?
– Ами не знам. Това по принцип треньор трябва да го каже. Мисля, че всичко беше добре, само че беше много тежък просто. Това не е моята категория. Аз на 80 кила нямам загуба, така че сега пак трябва да свалям килограми. Нямам идея, братле, каква грешка в тактиката може да съм имал. Виждаш, че бях прибран, всичко… Получих удари, ама какво да ти кажа. Това, което се опитвам да ти кажа, е, че това не е моята категория. Виждаш го тоя датчанин – колко по-голям е от мен, по-мощен…

– А ти беше убеден, че ще го биеш…
– Ами, разбира се, че до последно бях убеден, ама виждаш какво нещо стана… Лошото е, че всички видяха този провал. Това ми е най-гадното, ама какво да направя. Не мога да върна времето назад, за да се поправя и да го сваля аз на земята. Не мога…

– Човек трябва да умее и да губи. Не мислиш ли?
– Е, това е така, ама все пак съм лидерът на българския бокс. И досега съм бил винаги победител. Сега вече всеки знае, че Коко Тайсъна е загубил. Затова ще се опитам да се възродя наново, сваляйки на 80 килограма. На тази категория станах балкански шампион и затова сега пак ще сваля, за да мога да ги избия. Там не мисля, че ще имам равен, ама… Какво да ти кажа, нека да опитам пак и така… На 43 години съм, братле, и още имам амбиция да си постигна мечтата – да стана световен шампион. Но това не е толкова просто, виждаш. Всичко зависи от мениджъра, а аз попадам само на мошеници, братле, и това е. Например Зауерланд, ако ме хване, ама няма как да ме хване на 43 години. Иначе, ако ме хване Зауерланд и ми прави такива мачове като на Кубрат, и аз ще стана най-добрият.

– Не отчиташ ли като грешка самонадеяността си и това, че не си гледал дори мачовете на Мики Нилсен, както сам призна?
– Не, не. Аз вярвам в това, че което ти е писано да ти се случи, не можеш да го избегнеш Вярвах, че ще се справя супер, но видя, че невинаги става така, както желае човек да му се случват нещата. Най-лошото е това, че съм много обиден на Господ, разбираш ли. Защото не спирам да се моля, живея по неговите правила, а той толкова години не иска да ми чуе молитвите, не иска да стана световен шампион. Ей това единствено най-много ме боли. Но това си е вътрешна болка за мен.

– Но нали знаеш, че не може само на Господ да чакаш, трябва малко и сам да си помогнеш?
– Ами знам го много добре. Това го установявам и го правя. Не съм супер трениран, но не съм спирал да тренирам. Имам най-добрия спаринг партньор – Деян Топалски, който няма равен в България. Пич отвсякъде е той. Уникален е. Мисълта ми е, че всичко беше наред… Но така явно е било писано.

– Малко ми изглеждаше уморен на ринга, сякаш нямаше въздух…
– Не съм бил уморен. Не ми свърши въздухът, ама не бях добре. Не се чувствах така, както мислех, че ще се чувствам. Трябва да се става, като се падне.

– Чест ти прави иначе, че признаваш поражението…
– Аз съм си такъв цял живот, добро момче съм, ама за това ме е*ат цял живот. Като бях бандит и бях лош, всички ме уважаваха и трепереха само като ме зърнат. Станах добър да живея по законите Божии и само ку*ове в гъ*а ми, разбираш ли!? Малко глупости приказвам, ама съм напълно откровен с теб.

– Наистина понесе доста удари на ринга, как се чувстваш физически след мача?
– Супер съм, нищо ми няма, ама жално ми е. Просто ми е гадно. Аз имам много момчета, които ми видяха сега позора, разбираш ли. Нали съм треньор… Не може да съм им най-добрият треньор досега и изведнъж да се проваля. Тъпо, гадно нещо е. Ама както се казва – човек трябва да бъде силен и да успее да преглътне.

– Датчанинът сякаш игра чисто. Ти как мислиш?
– Два-три пъти ме удари неправилно. То се видя и аз даже му го казах. Ама няма бе – това е боксът. Удряш, нали за това си боксьор. Това е положението. Продължавам напред, ама все по-трудно става, мен от това ме боли. Надявам се, че от този миг нататък всичко ще потръгне, дай Боже.

– Имаше пълна убеденост, че ще победиш, доста и приказва преди мача. Вземаш ли си бележка?
– Да, бях убеден, защото винаги съм смачквал всички. Откъде мога да знам, че… Ама не, бе, само като си помислиш – това е на Зауерланд момче, има 19 победи, няма загуба. И ако помислим, ако беше някой мой мениджър, който мисли за мен, аз нямаше да се бия с някой, който има 19 победи, разбираш ли.

– Ти го знаеше това – че Мики Нилсен има 19 победи от 19 мача…
– Затова се опитвам да ти кажа, че всички мениджъри са едни и същи, братле. И че само гледат да ти го наврат. Да си изкарат пари от теб и това е… Това, моето момче, което ми е мениджър – аз съм му благодарен на него. Даде ми възможност и всичко, ама… братле, повярвай ми – ку*ви са всичките.

Източник: „ШОУ“