Кубрат Пулев-Кобрата е на път да осъществи своята мечта. Всеки момент се очаква да бъде подписан договор за мач с Владимир Кличко. Двубоят е планиран за 6 септември в Хамбург (Гер). Българинът няма загуба на професионалния ринг. Той записа 20-ата си победа през април. Преди броени дни софиянецът навърши 33 години. Специално за читателите на „България Днес“ Кобрата отдели време от своя натоварен график.

– Г-н Пулев, вече втора година Кличко избягва мач с вас. Колко дълго може да продължава това?
– Договорът за мач между нас може да бъде подписан още тази седмица. Няма как да продължи дълго това бягане. Кличко е притиснат до стената. Очакваме да видим развитието. Ще направя подготовка на Белмекен, където има отлична природа. Ще ползвам двама спаринг партньори. Единият е Дейвид Прайс.
 
– Кличко обяви, че все още сте зелен. Обижда ли ви подобно определение?
– Знае много добре, че не е така. Това са класически думи, които се изговарят в такива ситуации. Може би съм зелен за игрите, които те въртят. Дори и за тях не съм чак толкова, защото имам школовката от България, която не е никак малка. Ние сме царе на тези игри, на долни и гнусни номера. Хубаво е, че ме подценява.
 
– Защо се стигна до тази ситуация в професионалния бокс – задкулисните игри да определят кой да се бие с шампиона?
– Всяко време е само за себе си. Няма как да сравняваме сегашните боксьори с Мохамед Али и Джордж Форман. Дори и по тяхно време е имало номера и интриги. Сега има много повече боксьори в световен мащаб. Ако зависи от мен, бих предпочел спортът да е доста по-истински. Без да има игри. Самата същност на спорта е такава, че няма как да минем без интриги. Това важи и за олимпийските спортове.
 
– Защо американските фенове на бокса не харесват Владимир Кличко?
– Причината е, че подбира противници, които да са му удобни. Побеждавал е и много сериозни съперници. Все пак гледа да му е уютно.
 
– Ако се стигне до търг за мача ви с Владимир Кличко, има ли вариант някой български бизнесмен да извади пари и да докара срещата в София?
– Това е вариант. На този свят всичко е възможно, но е малко вероятно. Ние сме малко по-стеснени като пазар. Имаше вариант да се боксирам в София. Със сигурност ще направя подобна среща. Не се организирахме толкова бързо. Знаете какво се случи с предния ми мач. Не се знаеше дали изобщо ще играя. Предпочетох срещата да остане в Германия. Ако не стане мач в България до края на годината, живот и здраве, догодина ще гледам да зарадвам родната публика. Много неща зависят и от това как ще се развие двубоят с Кличко.
 
– Имате ли подкрепа от страна на държавата за подобна среща?
– Имах разговори с министър Георгиева. Тя ме увери, че каквото могат – ще направят. Засега са само думи. Ако стане факт, тогава ще разберем дали ще допринесат с нещо, за да се получи галавечерта в София.
 
– От няколко дни сте в Христовата възраст. Как се чувствате на 33?
– Вече съм с една идея по-щастлив, по-уверен и по-силен. Не знам дали точно е от възрастта. Постоянно правя равносметки къде съм сбъркал и къде не. Опитвам се да се усъвършенствам. Търся грешките първо в себе си и след това на друго място.
 
– Вече сте много популярен, но помните ли времената, когато бяхте един от многото елитни български спортисти?
– Говорихме си с брат ми Тервел точно за това. Първите ми десетина професионални мача не ги даваха изобщо по телевизията в България. Никой не се интересуваше от мен. Имаше единици журналисти, които обръщаха внимание. Нямаше възможност и хората да ме видят. Всички тези изпитания бяха огромен труд, пълен с препятствия. Ако върна още по-назад времето, се сещам как тренирахме в залата на ЦСКА. Тогава с брат ми се готвехме в немного добри условия. Направо си беше доста мизерно. Не взимахме и стотинка или по 200-300 лв. заплати. По същото време чистачката в залата взимаше колкото мен. Тренирах и се надявах някой ден да реализирам моите възможности. Това беше единствената сила, която ме е движела.
 
– Тежък ли беше преходът, когато отидохте да тренирате в Германия?
– Беше ми много трудно, но когато човек иска да се развива и иска да постигне нещо в живота си, не трябва да мързелува и да се вайка. Видях, че в България тъпча и буксувам на едно място. Разбрах, че не ми е мястото в аматьорския бокс. Нямаше какво повече да постигна. Както Ванга казваше: „Следвайте знаците“. Началото беше доста несигурно. Бях абсолютно сам, а пътеката се проправя доста трудно. Най-тежко е на първия, който я прави. Имаше интереси и към други боксьори в България. Петър Белберов също го бяха харесали. Той просто няма желание и амбиция. Затова си остава на нивото, в което е. Няма на кого да се сърди.
 
– Защо Германия е толкова уредена страна, а в България всичко е наопаки?
– Хората са си го направили. Всичко идва от това как се ръководи държавата и какво представлява народът. Те са доста будни. Искат да живеят и да бъдат хора. Ние не обичаме да ни е хубаво. Когато някой постигне нещо, започваме да плюем и хокаме. Не оценяваме нещата. Това е до манталитет и може би история. България се развива много бързо. Всеки трябва да се интересува от нашата страна, за да я променим. Нямаме време за губене, защото самият народ е на изчезване. По-качествените, образованите и талантливите хора избягаха. Не може да се позволяват своеволия. Гражданите трябва да изискват, а не да чакат всичко да се случва на късмет. Нека да сме отговорно общество. Не само да плюем и да казваме кой какъв е. Това е най-лесното.
 
– Защо политиците, вместо да работят за народа, се плюят един друг?
– Сега всеки един си хвали партията и си играе неговите игрички. Крайно време е да седнат и да работят заедно за благото на държавата. За това, в което са се клели в парламента, а именно за доброто на България. В малкото пъти, когато съм имал възможност да се докосна до който и да е отговорен политик, съм се опитал да му го кажа и да му въздействам в тази посока. Те живеят в омагьосан кръг. Някои от тях са се самозабравили. Мислят само за пари, влияние и власт. Това не им прави чест, защото няма да живеят 2000 години. Имат само един живот.
 
– Имаше доста негативни коментари около вашата снимка с Бойко Борисов на рождения ви ден. Обиден ли сте от подобно отношение на хората?
– Тези хора не виждат, че Бойко Борисов е дошъл да ме уважи. Всеки търси под вола теле – каква била истинската причина. Може да е супер наивно, но аз съм доволен и благодарен, че ми се обади, честити ми рождения ден и ме уважи. Имах приятели, с които бях през ден заедно, но не ми се обадиха да ме поздравят. Бойко Борисов дойде за последния ми мач. Беше заедно с Йорданка Фандъкова, Димитър Николов и Ивайло Московски. Бяха в Берлин, но дойдоха, за да ме гледат. За мен това е уважение. Ние не можем да бъдем нация, ако не уважаваме никого. Нито възрастните хора, нито труда на останалите. Защо пенсионерите на Германия живеят добре и карат добри старини, а нашите гладуват, мизерстват и ги ограбват? С какво сме по-зле ние? Не мога да повярвам, че българинът може да се примири с тези неща и всеки да се спасява поотделно. И преди съм го казвал – предшественикът и мой адаш отпреди хиляди години хан Кубрат е обявил, че трябва да сме заедно. Ако не сме, нашите деца също ще страдат. Бягството от отговорност не е решение. Бягаме от съмите нас.
 
– Най-коментираната тема в момента е победата на Кончита Вурст на конкурса ДЕвровизияУ. Шокиран ли сте от подобно решение?
– Не съм запознат в подробности, за да имам генерално мнение. Живеем в такъв свят. Хората са го избрали, може би е правилно. Какво мога да кажа за неговите сексуални наклонности? Живеем в свободен свят. Всеки избира какво да харесва, стига да не пречи на другите, да не дразни и да не го подчертава. Същото нещо е с пушачите. Пушете, но така го правете, че да не тровите околните хора. Изборът си е техен.

Огнян ГЕОРГИЕВ
„България Днес“