Пътят към успеха не е лесен и това добре знае българският борец Любомир Димитров. В събота той стигна първия си голям финал на европейското първенство във Вантаа (Финландия). Там отстъпи на четирикратния европейски и веднъж световен шампион Риза Каялп (Турция), но в същото време показа, че успехите за него тепърва предстоят. Пътят на Димитров в спорта започва точно преди 10 г., когато влиза в залата за борба. Преди това обича спорта, играе много футбол, но тепихът бързо го дърпа, и така досега. „Бях на 12 г. и се чудих дали да стана футболист, или борец. Когато обаче влязох в залата, се запалих веднага и разбрах, че това е моят спорт“, спомня си 22-годишният борец пред „7 дни спорт“.

Израснал в Самоков в семейство на рускиня и българин, Димитров бързо показва, че има талант за борбата. Влизането в националния отбор е голямата стъпка към бъдещите върхове, но за него започват проблемите. През годините той има три тежки травми в коляното. На предишното европейското той е здрав и помита всичко наред, но го спира украинецът Владимир Орлов, който с подла хватка контузва ръката му, а това означава нови месеци почивка. Димитров сам признава, че трудностите го правят по-уверен: „Контузиите са най-трудните моменти. Имам три тежки травми на коленете и след последната мислих да се отказвам. Радвам се, че успях да остана“. Като всеки млад човек, който тръгва да става самостоятелен, борецът се нуждае от работа. Наред с лагерите и тренировките на тепиха той е охрана в нощно заведение. „Срамна работа не може да има, когато става въпрос за това да извадиш пари за прехраната си. В живота винаги съм избягвал свадите и проблемите. Дори когато се е случвало хора да ме псуват, съм им казвал да се махнат, защото може да стане по-лошо. Иначе, като всеки млад човек и аз обичам да излизам и да се забавлявам с приятели. За всичко обаче си има време. Най-сладко е след състезание, когато си победил и си се представил добре, да излезеш да се почерпиш с компания. Режимът и постоянството са наистина най-важните неща за всеки спортист“, отбелязва българският медалист. Машината в кат. до 130 кг признава, че се смее за вицове за борци. В тях героите не блестят с интелект, но в българския спорт точно борбата винаги осигурява медалите, да не сме съвсем без нищо. „Да, знам много вицове за борци и има много забавни. Представата за нас обаче е мит, борците не са глупави“, смята той.

След сребърния медал на Димитров предстои още много труд до световното в Ташкент, което ще е крачка към голямата олимпийска мечта на бореца. „Когато се качиш на стълбичката и видиш, че си направил нещо, това осмисля всичко. През цялото време преди това има много тежки тренировки, много труд и накрая, като вземеш медала, знаеш, че си направил нещо трудно. За златото не ми достигнаха опит и рутина, защото това ми е едва второ голямо първенство, а и преди това доста време бях контузен. В спорта трябва да се полога много труд, има лишения, но най-вече трябва постоянство. В личен план излизания с приятели почти няма. Много рядко се виждам със семейството и приятелката ми. Това е най-трудното.“ Така пътят на таланта от Самоков на тепиха изглежда начертан. Разбира се, плановете му за бъдещето не са свързани само със спорта. „В спорта искам да продължавам да се развивам и да стигна най-високото ниво, да стана европейски, световен и олимпийски шампион. После ще видя с какво ще се занимавам след края на кариерата ми.“

Източник: www.bul-wrestling.org