Миглена Селишка е считана за наследник на голямата Станка Златева в борбата. Родената на 13 февруари 1996 г. в Дупница състезателка на „Левски“ е трикратен европейски шампион за девойки, както и световен вицешампион за кадетки. Започва да тренира борба на шега – брат й се записва и тя решава да последва примера му по случайност.

– Как се насочихте към борбата? Какво ви запали по спорта?
- Брат ми, който също тренира борба.
– Записах се заедно с него, без да имам каквито и да е очаквания. Просто исках да се занимавам с нещо. Постепенно борбата започна да ми харесва все повече и повече. Започнах да ходя по лагери, запознах се с треньора си и той ме взе в „Левски“. След това започнаха успехите и медалите.

– Какво е чувството да сте трикратен европейски шампион за девойки?
– Чувството е прекрасно. Предполагам същото е и за моите родители и треньори. Много е хубаво да си на върха.

– Кои са вашите идоли в спорта?
– Станка Златева е сред най-големите ми идоли. Същото важи и за моя треньор Петър Касабов, който ми е голям стимул. Той също е печелил медали като млад.

– Как ви приемат останалите като им кажете, че сте борец?
– Ами честно да си призная, овечето хора не ми вярват за борбата и си мислят, че се шегувам. Не могат да предположат, че тренирам борба, докато не ме видят на тепиха рошава и потна.

– Кои са чисто момичешките неща, които ви вълнуват?
– Всеки се вълнува от такива неща. Гаджета, дискотеки. С всичкото това напрежение от лагери и състезания понякога ти се иска нещо различно. Да си като другите. Но аз съм поела по този път.

– Какви са вашите амбиции? Какво искате да постигнете?
– Искам да стигна до олимпийското злато.

– Колко сте близо до постигането на тази цел?
– Към този момент не много, но се надявам с времето да го постигна. Все още съм малка.

– Случвало ли ви се е да се борите с момчета?
– Да, постоянно. По време на лагери и тренировки.

– Кой побеждава?
– Ех, все пак те не се борят с пълните си възможности срещу нас. В повечето случаи побеждаваме момичетата. Може да не сме толкова силни физически като момчетата, но сме по-хитри и злобни.

– Борбата е най-успешният спорт в България. Очакванията към вас ще са винаги по-големи, отколкото към други спортове. Това тежи ли ви?
– Да, така е. Понякога това притеснява, като знаеш, че всички очакват нещо от теб. От друга страна, е хубаво да знаеш, че се надяват на теб и искат да постигнеш нещо.

– Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете?
– Да, много пъти. Особено след загуби. Лошо е да паднеш от върха, както казват. Станах европейска шампиона, а на световното загубих. Искала съм да се откажа. Казвам си, че ще ми е много по-лесно, ако оставя всичко.

– Вие сте от Дупница. Радват ли се там на успехите вие?
– Да, радват се за моите успехи. Там няма много успешни спортисти. Градът е малък и повечето се познаваме.

– Посрещали ли са ви по специален начин, след като спечелите европейска титла?
– Да, организирали са ми посрещания. Срещала съм се с кмета и с други спортисти.

– Какво ще кажете на малките, струва ли си изобщо да се захващат със спорт? Заслужава ли си?
– Разбира се, че си заслужава! Тръпката е много голяма. Трудно е. Особено в началото. Когато искаш нещо силно, може да го постигнеш. Трябва да следваш правилния път и да намериш добър треньор. Хубаво е да имаш стимули и да следваш някой.

– В момента много други млади спортисти започват да се занимават и с други спортове като ММА. Вие тренирате ли нещо друго?
– Не, аз си харесвам моя спорт. Занимавам се сериозно с борба и няма как да отида да тренирам нещо друго.

– Как се справяте с килограмите?
– До този момент се борих в най-леката категория при девойките – до 44 кг. При жените тя е до 48. Килограмите за мен не са голям проблем, даже в момента ми се налага да качвам. Нормално е преди състезание да се налага да свалям. Трябва да се свалят 1-2 килограма, за да се пречистиш.

– Какво ви предстои в момента като състезания?
– За тази година няма повече големи надпревари. Предстоят лагери за натрупване на сила и мускулна маса.

– С какво запълвате времето между тренировките?
– Между тренировки остава много малко време. Гледам да си почивам. Когато имам почивни дни, се срещам с приятели. Дискотеките са нещо рядко за мен, но след медал винаги трябва да се отпразнува.

– Има ли специфична музика, която слушате преди състезания?
– Не, слушам всякакви стилове. Зависи от настроението ми.

Андрей Андреев, „Стандарт“