Жоел Еухенио Солер Арате стана първият чужденец в историята, който застава начело на националния ни отбор по бокс. Кубинецът от една година живее у нас със съпругата си Таня Маринова и тяхното дете, което е на 1.5 г. Арате е роден на 29-и ноември 1981 г. в Хавана. Той е магистър със специалност „бокс“ от университета в Хавана. Бил е заместник-директор и дългогодишен треньор в кубинския национален отбор. Работил е с такива имена като трикратния световен шампион Хулио Сесар Ла Крус, избиран два пъти за най-добър боксьор на Америка, олимпийския шампион от Лондон 2012 Робейси Рамирес. Йосвани Вейтия Сото и други известни кубински боксьори.

– Сеньор Арате, честито назначение като треньор на България! Разкажете нещо повече за вас, защото сте малко познат на българската спортна общественост?

– Като боксьор нямам големи успехи. Всъщност приключих още в юношеска възраст активната си кариера. Боксирах се от 12 до 19-го-дишен. Печелил съм само национални титли, но не и международни. След това спрях, за да уча в университета в Хавана. Когато завърших обучението си, станах заместник-директор в националния отбор по бокс на Куба. Това бе в период от 5 години. Говорим за времето между 2009 и 2014г.

– Как се стигна до идването ви България?

– Всичко е заради съпруга та ми, която е българка. Запознахме се през 2011 година в Хавана. Първо тя живя известно време с мен в Куба, като дори детето ни се роди в Хавана. После обаче тя трябваше да се върне в България, а аз не можех да изоставя семейството си. ето ме тук. Вече една година живея в България.

– Свикнахте ли вече с живота у нас? Какво най-много ви липсва от Куба и кое ви харесва в България?

– Да. свикнах вече. От Куба ми липсва семейството ми и най-вече тримата ми братя. Същото така приятелите, които оставих там. Иначе в България ми харесват хората. Топли и учтиви са, досега не съм имал проблем с никого.

– Куба е най-великата сила в света в аматьорския бокс. Родината ви има десетки звезди в този спорт. Ако трябва обаче да изберете вашия Топ 3, какъв би бил той?

– Аз нямам Топ 3, а Топ 34, колкото са олимпийските титли на Куба. Не мога да поставя един олимпийски шампион пред друг. Ако трябва да кажа какъв според мен би бил перфектният боксьор, то това е този, който събира в себе си качествата на всички тези големи шампиони на Куба.

– Такива, като Теофило Стивенсон и Феликс Савон, които имат по три олимпийски титли, не са ли едно стъпало нагоре?

– За мен не са. Останалите не са по-малко добри. Има много големи имена, които също са можели да притежават по три титли, но по някаква причина не са го направили.

– Запознахте ли се вече с момчетата от българския национален отбор?

– Да, с президента Инински бяхме преди няколко дни на държавния шампионат в Плевен и там се видях с всички. Направил съм вече обстоен анализ на състоянието на момчетата, имаме и план как да се готвим за първата олимпийска квалификация за 2016 г. Направил съм също така профил на всеки отделен боксьор и така знам върху какво трябва са се работи.

– А върху какво трябва са се работи най-вече?

– Върху тактика и техника. Това са нещата, на които ще наблегнем в подготовката. България има голяма школа в бокса и много от нещата вашите състезатели ги притежават. Аз ще се опитам да допринеса най-вече в тези два аспекта, които изтъкнах по-горе.

– България засега няма все още квота за олимпиадата в Рио. Как смятате – колко ще можем да спечелим?

– Целта ни е на първата олимпийска квалификация догодина. Надявам се да се получи, за това ще работим усилено.

– Какви са мечтите ви начело на националния тим на България?

– Мечтата ми е български боксьор да бие кубински на финал на олимпиадата в Рио де Жанейро.

– Да не би за нещо да сте сърдит на кубинците. че да си пожелавате такова нещо?

– Не, не… Просто, за да си най-добрият, трябва да биеш най-добрите. А това са боксьорите на Куба. Така ще знам, че съм си свършил работата. А и го дължа на президента на федерацията Красимир Инински, който ми гласува такова голямо доверие и винаги е бил зад мен. Той е прекрасен ръководител и дано общата ни работа даде резултат.

– Не знам, дали знаете или пък са ви казали но у нас в големите федерации винаги има скандали. Когато някой е старши треньор, останалите гледат да го оплюят при първа възможност и да го дръпнат надолу. Очаквате ли удари под кръста?

– Щабът ми, който е от български специалисти, много ми помага. Обединени сме в името на общата цел – българският бокс да върви напред. В Куба казваме, че толерантността е майка на знанието и на прогреса. Ако всички в българския бокс го осъзнаем, ще имаме успехи. И ще продължим славните традиции на този спорт във вашата страна.

– Като казахте традиции, кои са българките боксьори, които най-много са ви впечатлили?

Мен най-много Серафим Тодоров. Иначе когато се срещам с други боксови хора в България всеки говори и за Ивайло Маринов.

Източник: „Меридиан мач“