Йордан Янков – Руския е сред най-успешните спортисти на Бургас. На 31 години той има спечелени две световни и две европейски титли по муай тай. Два пъти е ставал вицесветовен шампион по кикбокс и по муай тай. В момента е действащ европейски шампион и световен вицешампион по муай тай. Започва кариерата си в бургаския клуб „Аякс”, а сега е състезател на СК „Самурай“. Многократен шампион на България по кикбокс и муай тай. През 2012 г. в Молдова завоюва титлата шампион по К-1 на балканските страни за професионалисти в категория до 81,5 кг на WAKO-PRO, побеждавайки с нокаут в края на първия рунд. Успешно се изявява в руската верига Татнефт къп и в гръцката No Limits. На специално организирани галавечери в София побеждава венецуелеца Рони Алекзандър, а в края на февруари и Александрос Чацичороноглу, който е с множество срещи на професионалния ринг в Холандия.

-Г-н Янков, преди по-малко от две седмици се прибрахте със сребърен медал от световното първенство по муай тай в Тайланд. Разкажете малко повече за надпреварата в тази екзотична дестинация.

-Световното се провежда за поредна година в Тайланд. Този път беше организирано на стадион Лумпини, който е нещо като „Маракана” за футбола в Сао Пауло. Това е най-престижният стадион за тай бокс. По-интересното е, че единият ринг беше на открито, а другият – на закрито. Това се прави, защото жените нямат право да играят на един и същи ринг с мъжете. В залата условията бяха добри. Имаше климатици и др. подобни екстри. Докато отвън играеха предимно жени. Аз играх както на открито, така и в залата.

-Трудно ли се играе при подобни условия? В Тайланд в момента е доста горещо.

-Там е винаги лято. Температурите стигаха до 35-38 градуса. Влажно е. За хората, които отиват за първи път, е доста трудно. Аклиматизацията протича различно при всеки. Някои имат разстройство, други ги болят главите, трети повръщат и т. н. Повечето момчета ходим за 3-4 път. Организмът вече се е нагодил, но пак е тежко. Но условията са такива и за съперниците ни. Аз играех полуфинал срещу руски състезател. Те също бяха доста зле. В смисъл, че аклиматизацията за тях е още по-трудна, тъй като идват от -30 на +30 градуса. Португалците, например, бяха отишли на лагер там 20-ина дни по-рано. И бяха много добре подготвени. Иначе някой път, честно казано, караш на сила и на воля. Казваш си: „Давай, можеш още!”

-Защо тогава не отивате по-рано на подобни форуми? На липса на средства ли се дължи това?

-Не мога да кажа точно. Има различни причини. Тази година имахме галавечер непосредствено преди световното. Средства има. По принцип лагерите, които правим в България, ни излизат по-скъпо, отколкото тези в Тайланд. Да се надяваме, че догодина ще е различно. Имаме покана за съвместен лагер в Лисабон с отбора на Португалия, което е едно признание за нас. Готови са да ни поемат всички разноски. Преди години правихме съвместни лагери с обора на Беларус.

-Кой беше най-тежкият Ви съперник на това световно?

-Аз изиграх четири мача. По-принцип финалът с португалеца беше най-труден. Вече за трети път играя с него. Миналата година загубих на световното, отново в Тайланд. После го победих на финала на Европейското в Румъния и сега отново се срещнахме на финал. Но в такива двубои тежестта, трудността е по-скоро от психологическо естество. Когато идваш на Световното си казваш: трябва да взема медал, но след като се класираш за финал, вече очакванията стават много по-големи и искаш да станеш първи. При мен вече е въпрос на рутина. С опита ставаш по-спокоен. За мен лично това е 18 или 19-то международно първенство. Имам предвид европейско или световно.

-Разкажете малко повече за финала.

-Предварително знаех върху какво трябва да работя тактически, защото наблюдавах внимателно мачовете на съперника. Наблягаше повече на клинч, по-силов състезател. Знаех, че ще приложа същата тактика от Румъния, когато успях да го победя. Взех му първите два рунда, в които се представих много добре. В третия обаче той започна драстично да скъсява дистанцията, за да ме хване в клинча. Аз приложих кикбоксова тактика: повече работа с ръцете и краката. Изпреварвах го с бързина, защото той притежава сериозна физика. Третият рунд беше малко за него, защото аз гледах основно да го блокирам, да го парирам, да бягам от клинча. Но тайландските съдии гледаха малко по свой начин на мача и го дадоха на него. Не знам защо, но в крайна сметка аз съм доволен, защото ние нямахме много време да се пренастроим от кикбокса на муай тая. През септември в Румъния играх за последно муай тай и след това 6 месеца само кикбокс. Това е все едно от класическа борба да преминеш директно на свободна борба. Последната гала беше на 26 февруари, а на 5 март ние заминахме за световното.

-Споменахте за галавечерта и боя срещу гръцкия състезател Александрос Чацичороноглу – Професора. Изглеждахте доста изморен в този мач. На какво се дължеше това, на неудобен съперник?

-Аз гледах този съперник още преди това. Какво значи неудобен? Да, твърд състезател, слагаше тежки удари, основно играе професионални мачове. Истината е, че непосредствено преди галата аз се разболях. Имах много тежка настинка и два дни бях на легло и не тренирах. Едва в деня на кантара направих тренировка. Свалих доста килограми, защото категорията е 79. В деня на мача бях много отпаднал заради болестта. В трети рунд бях много изморен, направо скапан. Някой път се случват и такива неща, все пак сме хора. Победих най-вече с опит.

-Двубоят с Рони Алекзандър протече по коренно различен начин. Самият мач беше доста по-атрактивен.

-Да, за мача с Рони бях в доста добра форма. Изкарахме няколко големи първенства. Имах месец и половина да почина и да се подготвя. Там всичко беше въпрос на тактика. Аз обичам да казвам, че харесвам умни, хитри бойци. Това вече е класа. Така се получи с Рони. Просто гледах да наложа своите силни страни върху неговите слаби. След мача някои хора ме питаха защо не съм се сбил с него. Защо да се бия с човек, който търси боя? Аз направих така, че той да се почувства безсилен. Видях отчаянието в очите му, че не може да пласира силния си удар. Чудеше се какво да направи. В безизходицата започна да опитва и малко мръсни, ММА-ски номера.

-Как се възстановявате след толкова тежки двубои?

-Ами, почивам си. По принцип, не излизам много. Не обичам да ходя по дискотеки. Като цяло не съм любител на нощния живот. Това не ми доставя удоволствие. Като се върнах последния път от Тайланд, имах нужда да се откъсна от света. Без да го планирам предварително, взех едно сакче с багаж, запалих колата и два дни бях на планина. Качих се на Рила, посетих Рилския манастир, минах през Асеновград. Заредих се перфектно. Това е емоционалният начин за възстановяване. Иначе правя обичайните неща – сън, храна, разрешени добавки: протеини, аминокиселини.

-В момента доста актуална е темата за анаболите и стероидите в спорта. Какво мислите Вие по този въпрос?

-За себе си лично мога да кажа, че веднъж съм взимал забранени неща, още докато не бях преуспял спортист, в началото на кариерата си. Вземал съм, за да видя какво е. И то лек стероид или „стромба”. В момента правя нещо като изповед пред Вас, че съм вземал веднъж или два пъти подобни неща. Разбрах, че това не ми е от полза. В бойните спортове не са необходими подобни стимуланти. На нас ни трябват издръжливост и хладнокръвие. Тези стероиди по-скоро могат да те вдървят, а стигне ли се до там, ти се превръщаш в един чувал. Има и момчета, които се подлъгват и после слизат от ринга набити и разочаровани. Някои дори приключват изцяло със спорта.

-Вие като пример за подражание на много деца, какво бихте казали на тези, които от крехка възраст се подлъгват и посягат към подобни забранени стимуланти?

-Мога да ги посъветвам да запазят търпение и да заложат на труда. За всичко истинско трябва време. Да вземем за пример един домат. Ако го посадиш напролет, лятото вече ще бъде хубаво узрял. Това е истинският домат. Изкуственият, наблъскан с химия, за три дни става голям. Но в него няма вкус, няма живинка. Така е и с човешкия организъм, иска време. Децата се подлъгват от някакви супергерои, супербатки и искат да изглеждат големи и здрави. Но в крайна сметка, стават инвалиди. Външно изглеждат перфектно, но вътрешно такъв човек е вече умрял. Той е пластмасов човек. От стероидите заминават черният дроб, бъбреците, половите органи. И като го спреш този анабол, какво се случва? Изхвърляш тази вода в мускулите и се чувстваш много зле. Моят съвет е да не се изкушават от тези неща, защото това не е добре за тях. Нека спортуват. Резултатът рано или късно ще дойде, от само себе си. Това, че имаш големи мускули, не значи, че си силен. Силата на човека се проявява в духа и в психиката му. Специално за бойните спортове трябва сърце. Всеки има страх, включително и аз. Но като се кача на ринга и чуя гонга, забравям всичко.

-Мислили ли сте да се занимавате с ММА?

-Не. Аз харесвам повече боя в стойка. Даже имам един професионален боксов мач преди две години в категория до 81 кг. Играхме 5 рунда, загубих по точки. Тренирам и карате. Имам спаринги с киокушинкайци, най-твърдия стил в каратето. Но при всички тези стилове се играе в стойка. Силата ми не е в партера и затова не планирам да играя ММА срещи.

-Споменавате професионалния бокс. В тази връзка няма как да не Ви попитам какво мислите за мача между Кубрат Пулев и Владимир Кличко?

-Подкрепях Кобрата в този мач. Оставям настрана личното си отношение към Кубрат, но бях за него, защото е българин и ако беше победил, щеше да прослави България. Например, Христо Стоичков и Димитър Бербатов ги познава целият свят и имената им се асоциират с България. От тази гледна точка исках Кубрат да победи. Но факт е, че Кубрат все още не е от класата на Кличко. Това трябва да се признае. Кличко, ако искаше да го нокаутира още в първия рунд, щеше да го направи. И това трябва да се признае. Кубрат беше на два пъти в тежък нокдаун и ако искаше, Кличко можеше да го довърши. Защо не го е направил? За това има различни теории. Най-правдоподобната е, че има сключен договор с организаторите да не сваля противниците си в нокаут до 5-ия рунд. Все пак хората са платили сериозни суми и искат зрелище. Мисля, че и промоутърите подведоха Кубрат. Беше му рано за мач с Кличко.

-Вие сте възпитаник на бургаския СК „Самурай”. С какво местните институции помагат на Вашия спорт?

-Мисля, че Общинският съвет трябва да преразгледа отношението си към неолимпийските спортове. Защото, за съжаление, олимпийските спортове не само в Бургас, но и в България отиват към своя залез. В смисъл, че нямаме добри резултати. Докато при неолимпийските спортове е обратното – дават добри резултати. Например, нашият спорт. Ясно е, че олимпийските спортове са с предимство. Добре, нека да бъде така, но нека да преразгледат отношението си и плановете за финансиране и подкрепа на неолимпийските спортове. Защото резултатите докарват добър имидж както на Община Бургас, така и на България. Това не е само мое мнение, а и на доста други колеги. Ако все пак нещата не вървят толкова добре, дайте да насочим вниманието си и към тези, които поне вършат някаква работа.

-Де факто, Вие се издържате от спорта. Това е Вашата професия. Успявате ли да живеете нормално със спечеленото? Стигат ли Ви тези средства за нормална подготовка?

-Засега съм доволен. Живея нормално. Не бедствам. Основно вземам заплата от клуба ми. Докарвам си доходи и от професионалните мачове. От федерацията ни плащат премии за спечелените титли и медали. Не се оплаквам. Винаги човек трябва да се стреми към нещо по-добро. И ако може да се измисли нещо, като например, по-добро подпомагане от Общината или помощи за всяко определено състезание. Нека за всяко международно състезание да има някаква помощ. В момента получавам помощ от по 1 000 лева годишно.

-Вие сте доста титулуван спортист. Имали ли сте предложения да се състезавате за друга държава и бихте ли приели подобна оферта?

-Не, не съм имал подобни предложения. За мен не всичко е материално. Когато свири химнът, не си представям цялата мръсотия тук, нашите държавници, управници и т.н., а пред очите ми са други неща. Виждам близките ми хора, които ме подкрепят, Стара планина, върхове и подобни неща. Аз обичам България и ако исках да живея някъде другаде, щях да го направя, защото ние сме свободни хора. Аз обичам България, но не като държава, а като страна. Бяхме в Тайланд близо 10 дни и на мен наистина ми домъчня за родината, за моята си панелка, за моя град. Нещата могат да се променят към по-добро, но първо трябва ние хората да се променим. Защото всеки народ си заслужава управниците. Трябва да бъдем по-добри един към друг. Само така ще се оправят нещата. А не да бъдем безпринципни и безбожници!

Източник: Faragency.bg