Столичната зала „Арена Армеец“ бе домакин на Европейската купа по джудо, а един от родните представители – Ивелина Илиева зарадва родната публика със златен медал в категория до 57 килограма.

На финала българското момиче не остави шансове на японката Момо Тамаоки и триумфира с титлата, обирайки и напълно заслужените аплодисменти на залата.

Sporta.bg потърси шампионката за кратко интервю, а Ивелина бе любезна да отговори на нашите въпроси.

– Само преди няколко дни спечели злато за България на европейската купа по джудо в София. По-сладко ли е да печелиш пред българска публика?

– Победата винаги е сладка, независимо от мястото и публиката. Пред родна публика мога да твърдя, че е по-трудно и отговорно.

– Състезанието се проведе в столичната „Арена Армеец“. Какви са впечатленията ти от организацията – не само твоите, но и на останалите състезатели?

– Организацията беше на световно ниво. По нищо не отстъпваме на останалите форуми от висок ранг.

– Пътят до златото никога не е лесен. Кои бяха най-трудните ти моменти в полета към титлата?

– Най-трудна ми беше втората среща. Тя беше решаваща дали ще продължа схватките или ще прекратя състезанието. Това и ме мотивираше, и ме притесняваше.

– Европейската купа протече блестящо за теб, като вече си шампионка. Животът обаче продължава, следват нови цели. Какви са те за теб?

– Това е само началото на годината. Тепърва започват състезания и квалификации за Олимпийските игри. В годината преди Олимпиадата всички цели, усилия и амбиции са насочени точно за Рио.

– Няколко думи и за теб. Откъде тръгна любовта ти към джудото и от колко годишна започна да тренираш?

– Аз произлизам от спортно семейство, така че звучи логично точно спорта да е едно от нещата, които умея най-добре. А, любовта ми към спорта джудо се е зародила от майка ми, която също е била джудистка, въпреки че нейните амбиции за мен бяха насочени далеч от спортните зали. Тренирам джудо от 11-годишна.

– И за финал, един по-любопитен въпрос. Може би знаеш, че най-известната жена-боец в света Ронда Раузи също поема по пътя си от джудото. Ти някога мислила ли си за кариера на ММА боец, или смяташ да се „ограничиш“ до джудото?

– Не смятам, че спорта джудо ме ограничава. Това е спорта, с който искам да продължа, а за бъдеще не съм мислила, но не смятам, че мога да бъда толкова всеотдайна и да се впиша добре в друг спорт. Но, специално за ММА боец, не, не желая да имам подобна кариера. Много болезнено и страшно ми изглежда. Аз дори не мога да изгледам един цял ММА двубой, а какво остава да съм част от него. Невъзможно е.

Източник: Sporta.bg