За Симеон Щерев може да се каже, че е като баща на Станка Златева. През 2005 г. двамата оформят шампионски тандем, който носи на България пет световни и шест европейски титли. Наред с това са и двата сребърни медала от олимпийски игри. От четири години обаче Щерев е в Азербайджан, където подготвя националния им отбор. Световният шампион от Скопие 1981 вярва, че и той има вина за решението на Станка Златева да слезе от тепиха.

– Изненада ли ви решението на Станка Златева, г-н Щерев?
Не. Аз това нещо го знаех много отдавна. Говоря постоянно със Станка.

– Само контузиите ли са причината за отказа й?

Тя контузии постоянно си имаше, но ги преодоляваше. Не може да се каже, че само травмите са причината. Може би и аз имам вина, защото не съм близо до нея.

– Имаше ли сили да изкара олимпийските игри в Рио?
Лично за мен можеше да продължи. Така поне си мисля. Станка има сили за още една олимпиада, на която можеше да вземе медал. За нея обаче стана трудно.

– Защо?
Защото беше свикнала на един начин на подготовка, който вече го няма. Тя чувстваше опора и вярваше в мен. Не ме разбирайте погрешно – и сега съм до нея. Просто съм в Азербайджан и не мога да отделям толкова много време. Може би и заради това загуби увереността си и реши да спре. Другото е, че тя бе свикнала вечно да е на първо място и един спад веднага влияе на мотивацията.

– Само липсата на мотивация ли е причината за слабите резултати в последно време?
Вижте, аз не казвам, че няма травми. Познавам я отдавна. Тя е характер. Сега към контузиите се добави и това, че и мен ме няма. Нещата се натрупаха. Тя е една от най-грамотните състезателки, които съм имал. Тук обаче всичко опира до психология. Когато няма човек, на когото да вярваш, губиш увереност. Няма как месец след като е победила туркинята Ясмен Адар на „Дан Колов“, да губи с туш за 30 секунди пак от нея. Станка не е концентрирана. Вина за това имам и аз, заради факта, че не мога да бъда до нея. Освен това дойдоха и болежките от всички травми, които е натрупала през годините. В последно време тя постоянно бе на инжекции.

– Коя от всички титли, които сте спечелили като неин ръководител ви е най-сладка?
Никога няма да забравя първата световна титла, която спечелихме в Китай- Тогава на финала Станка победи петкратната световна шампионка Киоко Хамагучи. Никой не очакваше и Станка се превърна в сензация. Но тя е много добра спортистка. Още когато дойде в Левски, казах на бат’Санде (Александър Томов – б.р.), че трябва да я вземе. Виждах таланта в нея.

– Когато дойде в Левски ли се запознахте за първи път?
– Не. За първи път я видях на световното първенство през 2005 г. в Будапеща. Тогава бях с Руди Великов и изобщо не се интересувах от женска борба. Та на това световно тя нямаше с кого да загрява и ме помоли да й помогна. Започнахме загрявката, а тя беше много слаба. Направо и казах: „Ти си смешна!“ И Станка ми се обиди. Но нали е кораво момиче, ми отговори: „Ми като съм смешна, вземи ме научи!“ И така стана. Тя говори с федерацията и аз й станах треньор. Никога не съм си представяла, че ще работя с жени. Но вече женската борба стана много атрактивна и се изравни с мъжката.

– Може ли да се каже, че Станка промени женската борба?
Определено! Няма човек, който да не се възхищава на Станка. Тя се бори като мъж.

– Мислите ли, че ще успее и като треньор?
– Златева може да бъде много добър треньор. Стана много добре, че й дадоха да тренира кадетките. Трябва да започне от ниските нива. Тези млади момичета ще я гледат с възхищение и мисля, че нещата ще тръгнат положително за Станка.

– В последните две години от азербайджанската федерация не ви позволяваха да стоите в ъгъла на Станка по време на мачовете й…
– Много е тежко, когато не можеш да окуражиш състезателя си, но такива са правилата. Не важи само за Азербайджан. Нямаше как да седна на българския стол, докато съм треньор на друга държава . Определено липсата ми е оказала много голямо влияние. Освен това на мен ми беше тежко, тъй като моите състезатели са ми като деца.

– На какво се дължи спадът на българската борба?
– Трудно е да се говори, когато съм далеч от България. Спортът ни обаче не отива на добре. Няма правилно отношение. Хората, които тренират, трябва да са мотивирани. А това стана с добри условия и средства за подготовка.

– Какви са условията в Азербайджан?
Много добри. Изобщо не може да се прави сравнение.

– Какви цели сте си поставили за олимпиадата в Рио?
До момента имам три квоти в женската борба. Дано да спечелим още. Имам едно момиче, което е готово за олимпийска шампионка.

– Какви са отношенията ви с ръководството на българската федерация.
Аз нямам проблеми с никой от шефовете на федерацията! Обичам България! Поддържам връзка с всичките си състезатели. На никого не съм отказвал помощ. Аз съм българин и винаги съм готов да помагам.

– Какви трябва да са условията, за да се върнете в България?
Аз условия не поставям. Ако се върна в България, отново ще работя като треньор и за борбата. Не искам да съм национален на всяка цена. Аз обичам работата си. Тя ми е хоби.

Източник: „Меридиан Мач“