Преди известно време започнахме едно обширно интервю и ви представихме ПЪРВА ЧАСТ на разговора ни с вече оттеглилия се български ММА боец Станислав Недков, донесъл първата победа за България в UFC и учредил Българската Федерация по ММА. Днес той ще отговори на останалите наши въпроси, свързани с неговата подготовка за двубоите, отношението към феновете, съвети към по-младите бойци и още куп полезна информация за всички фенове на Смесените бойни изкуства у нас. Пожелаваме Ви приятно четене.

– ИД: Ти се бориш от 10 годишен и си двукратен републикански шампион по свободна борба на страната ни, която все още държи добра репутация относно тези дисциплини. Това само по себе си е голямо предимство в граплинг сферата не само в стойка, но и на земя. Съгласен ли си с почти общоприетото мнение, че този спорт е най-добрата основа за смесените бойни изкуства и дали не е редно въпреки това да се набляга и върху Бразилското Джу Джицу, за да може един боец да привикне по-успешно към „играта на ключове“, която като цяло е доста по-комплексна?

– СН: Борбата е спортът донесъл най-много успехи на България от Световни и Европейски първенства и Олимпийски игри. Ние имаме страхотни специалисти и традиции в този спорт. На много места където съм ходил по света съм ставал свидетел с какво уважение и респект се говори за българската борба. Радвам се, че когато бях на 10 години, Бог ме насочи към борбата, защото тези 11 години като борец, освен радостите и многото приятели, ми дадоха и една добра основа, за следващия етап от моята състезателна кариера, а именно тренировките и ММА битките. Борбата е изключително важна част от ММА, но сама по себе си не е достатъчна. Ако искаш да си боец на световно ниво, трябва да се справяш еднакво добре и в трите нива на водене на боя – в стойка, в клинч и на земята.

Бразилското Джу Джицу е спорт, който освен красив и интересен е и изключително полезен. Голяма част от майсторите в това изкуство успяват доста добре да се противопоставят на бойци, които идват от борбата. Затова и аз като боец, поставил си високи цели в ММА, още от първия ден в който реших, че ще се занимавам професионално с този спорт, започнах да тренирам и Бразилско Джу Джицу. Благодарение на моите треньори Георги Делчев, Бруно Бастос, Пауло Рикардо и Мо Жасим, успях да достигна до черен колан в Бразилското Джу Джицу. Най-голяма заслуга за това има Георги Делчев!

– ИД: Освен опита ти в партер, за никого не е тайна, че ти обичаш тежките размени в стойка. Имаше и успех с този агресивен стил и успяваше да нанасяш тежки удари, които освен опасни, често бяха и „фатални“ за противниците ти. Как преминаваше подготовката в стойка и на какво според теб трябва да се набляга при усъвършенстването на ударната техника?

– СН: През годините имах късмета да усъвършенствам моята боксова техника при може би двамата най-добри специалисти по бокс в България – Евгени Донев и Боби Бояджиев. Осъзнавам колко трудно е било на бате Гена да вземеш един борец от тепиха и да го научиш да се боксира. Но той много мъдро и бързо прецени кои са ми силните страни, къде трябва да работя повече и като добавим това, че в неговия клуб „Ивайло“-В.Търново има страхотни боксьори, с които всеки ден тренирахме и правихме спаринги, много скоро започнах да се чувствам сигурен и в играта в стойка и неслучайно още при първия си професионален мач успях да победя с технически нокаут. С Боби Бояджиев пък успях да постигна може би най-големия си успех в кариерата, а именно чаканата от толкова много хора първа българска победа в UFC. Никога не съм бягал от боя.Винаги съм приемал всяко предизвикателство и не съм се притеснявал да влизам в размени с никой. Мисля, че феновете харесват точно такива битки и ги помнят дълго след това.

– ИД: Такъв тип игра се харесва на много голяма част от публиката, защото даже и да не са инвестирали много от времето си да се образоват върху другите аспекти от боя, така поне виждат заряда и тежестта на ударите и изпитват еуфория от гледката. Случвало ли ти се е това усещане от тълпата и виковете на зрителите да ти дават повече сили в определени ситуации. В кой твой сблъсък си го усещал най-силно и как те накара да реагираш?

– СН: Наскоро посъветвах едни приятели бойци, че е много важно да се държат възпитано и уважително с феновете си, защото каквито и успехи да постигнат, ако няма кой да ги оцени, все едно не са постигнали нищо. Всичко каквото правим, като състезатели и аз вече, като ръководител в качеството ми на президент на Българска Федерация по ММА, го правим за да помагаме на децата, които вървят по нашите стъпки и за феновете, които оценяват труда ни и се радват заедно с нас на успехите ни. По време на битката е много важно да се концентрираш, да чуваш само гласа на треньора си и да не допускаш странични неща да отнемат вниманието ти. Спортът е такъв, че миг невнимание и най-малката грешка могат да се окажат фатални и да загубиш. Но няма по-велик миг за един ММА състезател, от това да излезе от клетката, като победител и да бъде понесен от феновете си на ръце. Да видиш, че на другия край на света има хора които ги виждаш за пръв път, но те се радват на успеха ти! Благодаря на всички, които са ме подкрепяли през годините. Това бяха години на много трудни тренировки и битки, но и на много радостни и щастливи моменти, които споделяхме заедно!

– ИД: Добре, да се върнем обаче към реалностите в България. Какво мислиш за ММА, Джу Джицу и граплинг сцената тук – докъде сме стигнали? Ние сме те виждали да присъстваш на различни турнири в страната. Напоследък има повече момчета и момичета, които се трудят в залите, кикбоксовата сцена като цяло е силна от доста години, въпреки че може би стои леко в сянка, граплингът и Бразилското Джу Джицу набират сериозна скорост и имат солидни постижения зад граница, особено предвид кратката история на тези дисциплини и все още липсващите инструктори на високо ниво. Можеш ли да коментираш какво дават и какво взимат тези бойни спортове и защо могат да бъдат толкова важни за хора от всякаква възрастова група и прослойка на обществото ни? Запознат ли си, кои са по-големите клубове и тяхната дейност?

– СН: Като президент на Българска Федерация по ММА съм длъжен не само да следя отблизо какво се случва по клубовете в страната, но и да се опитвам по всякакъв начин да помагам на членовете на Федерацията ни. Пътувам много по градовете и съм в постоянен контакт с треньорите и председателите на клубовете. Смятам, че за тези седем месеца откакто получихме лиценз от Министерство на спорта, свършихме доста работа – организирахме три аматьорски състезания и една профи гала, направихме квалификация за Световно първенство, излъчихме Национален отбор. Направихме подготвителен лагер на националния отбор в Банско, при едни условия за подготовка и възстановяване, за които могат да ни завидят много от отборите на богатите държави. Заведохме седем бойци на Световно първенство в Лас Вегас, спечелихме сребърен медал в една от най-трудните категории-93кг. Освен това извоювахме и едно шесто в тежката категория и едно осмо място. Мисля, че като за първо участие на България в такъв голям форум, можем да отчетем представянето ни като добро.

Предстои ни много работа. От Септември стартираме ударно и с професионалните състезания-до края на годината. Те ще са поне четири или пет. Октомври имаме Държавно първенство и Квалификация за Европейско първенство за мъже при аматьорите. Наистина условията по общинските зали в градовете не са толкова добри, като в държавните бази и много от нашите клубове тренират в ужасни помещения. Чест прави на треньори и състезатели, че въпреки трудностите показват израстване и желание за успехи и моето дълбоко убеждение е, че българските ММА бойци ще продължават да носят много радост на нашите сънародници. Що се отнася до граплинга и Бразилското Джу Джицу, няма как да не отбележим старанието и усилията, които полага Христо Христов-представител на ADCC за България. Благодарение на неговите усилия и лични финанси, които влага в този спорт, наистина трябва да отбележим, че българския граплинг започна да се конкурира поне с европейския и нашите граплери извоюваха доста успехи в Европа. Лично мен това нещо няма как да не ме радва, защото граплинга и Бразилското Джу Джицу са част от Смесените бойни изкуства и уменията в тези спортове биха помогнали много на нашите бойци.

Очаквайте и последната трета част от интервюто със Станислав Недков!

Източник: Sportal.bg