Петкратната световна шампионка Станка Златева получи заслужено изпращане от федерацията по борба. По време на откриването на турнира „Дан Колов – Никола Петров“ бе отбелязан краят на една значима кариера, изпълнена с много медали и радост за България. Да поздравят голямата шампионка се изредиха министърът на спорта Красен Кралев, шефът на БФБорба Валентин Йорданов и много други. След края на церемонията Станка разказа за най-хубавото, което й е дала борбата, и за предстоящата за нея кариера на треньор.

– Какво следва от тук нататък след отказването ти от борбата?
– Приключвам с този живот, който съм водила досега, и започвам нещо ново.

– Каква е емоцията, какво изпитваш в този момент?
– Спокойно ми е вече, готино ми е. Не мога да го обясня точно.

– Почувства ли любовта на българската публика през всички тези години?
– Да, винаги съм я чувствала. Винаги съм казвала, че хората в България ме подкрепят и ме обичат, за което им благодаря много.

– Сега ще бъдеш от другата страна като треньор. Готова ли си за това предизвикателство?
– Нямам опит, но ще има хора, които ще ми помагат, ще ми показват. Няма как от едното място да скочиш на другото.

Докато не опиташ, не знаеш дали си готов

Аз съм готова да опитам, но дали ще мога да го правя, времето ще покаже.

– Кога да те очакваме в новата ти роля?
– Нека видим как е програмата и ще разберем.

– А какво искаш да предадеш на по-младите състезателки?
– Всичко, което съм научила през годините.

– Ще искаш ли съвети от Симеон Щерев?
– Много ясно. Симеон Щерев е най-големият треньор за мен. Той ме е повел и ми е показал защо трябва да обичам борбата. Показал ми е борбата от друг ъгъл.

– Какво ти каза той, след като му съобщи решението си?
– Той като треньор винаги ме е подкрепял. Искаше да продължа още малко, но аз му казах, че не мога и няма как да стане.

– Със сигурност най-много съжаляваш, че не стана олимпийска шампионка.
– Така ми е било писано. Приемам ги нещата и това е.

– Ако се върнеш назад, какво най-много ти е дал спортът?
– Спортът ми е дал не най-много, а всичко. Изградил ме е като човек, като характер, като име, като всичко.

– Коя е най-ценната ти победа или медал?
– Всички са ми ценни. Всички са ми донесли някаква гордост и удовлетворение от това, че съм ги взела.

– Какво ще ти липсва сега, когато вече не се бориш?
– Може би напрежението и този стрес, който го има, когато отиваш на състезание и трябва да покажеш резултат. Това вече няма да го има.

– А има ли нещо, от което се отърва, например свалянето на килограми?
– Не, няма такова нещо. Това човек може да си го прави и без да е спортист. Казах вече – отървах се от стреса, напрежението и голямото натоварване

– Лесно ли е просто ей така да спреш?
– Трудно е, наистина е трудно да си активен спортист и изведнъж да спреш. Аз затова искам да съм треньор, за да продължавам да тренирам по малко и да се чувствам добре.

– Можеш ли да опишеш своята кариера, тези 18-19 години на тепиха?
– Свързани са с хубави емоции, постижения, сбъднати мечти и много приятели.

– Какво си пожелаваш извън борбата?
– Всичко с мен да е наред, за да мога да предам това, което съм научила. И да има състезатели, които да радват всички.

– Оставяш ли женската борба в добри ръце?
– Да. Има добри професионалисти и резултатите вече са налице.

Източник: „7 дни спорт“