Денислав Иванов е поредният спортен талант, който представяме в рубриката „Запомнете това име“ с автор Рая Иванова. От началото на годината Sportal.bg започна да запознава читателите си с млади български спортисти на възраст между 14 и 19 години. Иванов е състезател по джудо в Левски. През 2015-а година стана първият световен шампион за България в джудото, след като заслужи златния медал за кадети в категория до 55 кг. Той триумфира и на Европейското първенство за юноши и девойки в зала „Арена Армеец“, а през настоящата година спечели националните титли на България във всички възможни възрастови групи, включително и при мъжете, където участва в категория до 60 кг. В кариерата си Денислав има повече от 200 отличия от различни турнири в България и чужбина.

Той е от онези спортисти, които заразяват с енергията си и успяват да ти предадат положителното си настроение. Само на 17 години е, но вече е сигурен, че бъдещето му е свързано със спорта.

„В началото не можех да осъзная и да повярвам какво точно се случва, но е прекрасно, уникално. Никой не ми се е обаждал, но до мен бяха баща ми и моят треньор. Те бяха до мен по време на първенството, преди това и след това“, с тези думи се връща Денислав към триумфа си на планетарния форум за кадети, където спечели златния медал в категория до 55 кг.

Любов от пръв поглед
Джудото намира сериозно място в сърцето на Денислав още в самото начало. Той влиза за първи път в спортната зала през 2007 г. и до днес продължава почти всеки ден да е в нея. „В началото си мислех, че не е нещо сериозно, но по-нататък се запалих и нямаше как да се отказвам“.

Килограмите – големият кошмар
Килограмите се оказват най-големият кошмар на младока. Преди състезание са и най-критичните моменти за Денислав: „Трудно е, но с много воля и много мотивация всичко се постига.“ Признава, че много неща го изкушават и иска да хапне от тях, въпреки че трябва сериозно да внимава какво поглъща, но все пак избира да гладува, за да успее да е в норма за кантара преди състезание. Обикновено той започва да сваля килограми една седмица преди състезание, но признава, че всеки организъм реагира различно и всеки от джудистите има различна тактика в този така важен период. С огромна мъка споделя, че има дни, в които не хапва нищо, не пие дори вода. Но всичко това е за кратко – след като мине кантарът, нещата се нормализират и той си възвръща силите, когато хапне обилно. Тогава отново е готов за голямата битка на татамито.

Труден характер
Признава, че и той, и треньорът му Емил Дамянов са с трудни характери, но някак си са успели да намерят златната среда във взаимоотношенията си: „Инатлив съм, но гледам да го слушам. Понякога ми кипва и не го слушам, дори не знам защо, просто съм такъв характер – инат, нямам обяснение защо се получава така – зодия дева съм.“

Самбо
Оказва се, че джудото е основният му спорт, но за кратко е имал изяви и в самбото. За джудистите е честа практика да участват и на самбо. Престоят му в самбото обаче е кратък – все пак успява да стане републикански и балкански шампион в този спорт, но вече е спрял.

Проблемите
Няма спортист, който да няма проблеми в подготовката и кариерата си. За Денислав три са най-големите трудности, пред които се налага да се изправя – психиката по време на състезание, страх от това какво ще се случи и борбата с килограмите.

Преход от юноши към мъже
Той има много успехи, както на родна, така и на международна сцена в юношеските си години, но сега тепърва му предстои преминаване към мъжете. Сигурен е, че преходът ще е по-труден, но пък е крайно мотивиран и вярва, че ще успее да се справи с напрежението.

Идол
Предпочита да бъде себе си и да е строго индивидуален, но има джудист, който харесва и той е представител на руската школа.

Спорт и образование
17-годишният талант е ученик в Спортното училище на Левски и е на индивидуален план. Твърди, че така нещата се получават по-лесно и за момента няма проблеми. Ходи три пъти в седмицата сутрин на училище, госпожите го разбират и му помагат с каквото могат.

Журналистическо бъдеще
Денислав все още не е решил на 100 процента с какво иска да се занимава след края на спортната си кариера, но признава, че спортната журналистика е едно от нещата, които го привличат. От дете мечтае да работи в телевизия и той да задава въпроси, като дори се справи доста успешно в първия си опит с микрофона. Сигурен е, че няма да има проблем с това амплоа: „Щом се справям в спорта, ще се справя и в спортната журналистика.“ Иска да се постарае да популяризира любимия си спорт – „джудото не е много популярен спорт у нас и искам да направя така че да му се обръща повече внимание.“

Според Денислав интересът към джудото ще се засили, ако се обърне по-сериозно внимание на по-малките деца, всичко трябва да тръгне от училищата. Смята, че рецептата за успех е да показва това, което най-добре умее: „Трябва да се показват на децата в училище клипчета. Те сами ще оценят, когато видят клипчето, защото това е най-хубавият спорт.“

Контузиите
Признава, че като във всеки спорт, в джудото контузиите също са неизбежни и трябва да се пази: „Имах една контузия в ръката, но бяхме в период без тренировки и състезания и се възстанових по-бързо.“ На полуфиналите на Европейското първенство в София получава травма в лакътя, която все още го тормози, но се надява да мине по-скоро и той да е на 100 процента готов за нови подвизи.

Обикновено момче
Определя се като обикновено момче, което в свободното си време обича да играе футбол и да излиза с приятели.

Футболът срещу останалите спортове
Болно му е, че в България и в световен мащаб медиите обръщат внимание най-вече на футбола и понякога загърбват останалите спортове. „Съжалявам много, че не ни се обръща толкова голямо внимание, както на футболистите. Мога да кажа, че понякога полагаме повече усилие от футболистите, но винаги оставаме в тяхната сянка и ми е малко гадно.“ Въпреки буцата, която засяда в гърлото му, когато споменава липсата на интерес, Денислав философски завършва: „Това сме си избрали, това правим“. Няма нещо, което да го спре да се занимава с джудо.

На крилете на любовта
От скоро Денислав има приятелка, с която се чувства много щастлив. Тя не е свързана със спорта и предпочита да набляга на ученето. Той признава, че двамата дори работят по въпроса и той да залегне по-сериозно над учебниците.

Ще има ли България четвърти олимпийски медалист в джудото?
До момента страната ни има трима олимпийски медалисти в джудото, а Денислав се надява да стане четвъртият. За последно на олимпийската стълбичка стъпи Георги Георгиев, който спечели бронз на Игрите в Атина през 2004 г. „За това тренирам, за това се боря.“

Олимпийските кръгове са неговото голямо вдъхновение – мечтае да ги види на живо, смята, че няма нещо, което да го обезкуражава. Вярва, че няма нещо, което да е толкова сериозна пречка по пътя му, че да го накара да се откаже да преследва мечтите си. Голямото му желание е да спечели медал на Олимпиадата в Токио през 2020 година и заедно с треньора му Емил Дамянов гледат напред и смело ще вървят по пътя към олимпийското отличие. Въпреки че до Олимпиадата в Япония има пет години, Денислав е сигурен, че с помощта на треньора си ще се съхрани до Игрите в Токио.

Думите на треньора
Денислав се подготвя при Емил Дамянов още от първите си стъпки в залата – от 2007 г. Наставникът е уверен в силите и уменията на 17-годишното момче, но признава, че понякога имат разногласия заради трудните си характери. „Той тренира от много малък при мен, труден характер съм, понякога натискам децата и те затова постигат нещо. Но той е съвестен, има и талант, всичко това води до желания успех. Вярвам, че е готов да вземе отличие още на Олимпиадата в Токио. Ще му бъде много по-трудно при мъжете, но смятам, че може да се справи, доказал го е. Тази година на турнир „Осбовождение“ го пуснахме, за да видим как ще се бори – стана седми, макар че беше болен. Надви много сериозни състезатели – от Корея, от Швейцария, който беше трети на Европейското за мъже. Определено смятам, че е готов да се бори при мъжете.“

Голямото признание
Денислав е изключително признателен на Емил Дамянов за всичките усилия през годините: „Още от малък винаги е работил с мен, обръщал ми е много внимание – както на мен, така и на останалите. Показвал ни е, винаги е бил до нас, кара ни навсякъде с неговата кола. Той е човекът, на когото най-много благодаря.“

Приятелско рамо
Денислав прекарва голяма част от ежедневието си със своите съотборници в Левски. Казва, че именно те са и най-големите му приятели в живота. Това са хората, с които споделя радост и тъга.

Джудото – №1 в сърцето
Колкото и пъти да се връща назад, казва, че винаги ще избира спорта и по-специално джудото: „Сърцето и душата ми са на татамито и това винаги ще е така.“

Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ
Източник: Sportal.bg