Тя е шампион в живота и на татамито, млада жена, майка и състезател по ушу и санда. Срещнах я на Европейското първенство по ушу през 2015 година и още в първите разговори с нея усетих вдъхновението и мотивацията й. Бях наистина впечатлен, защото все по-малко са хората, които са отдадени с такава страст на това, което правят. Това е историята на Здравка Комитова…

Тя се занимава с бойни изкуства от цели 21 години, като е влезнала в залата едва 7-годишна. Фокусира се в стила Шон Донг Во Дао, но паралелно с него тренира кикбокс, винг чун, да дао и санда, за да вземе най-добрите елементи от тях и да си изгради свой собствен стил, който да й помогне по-лесно да се адаптира към различните правилници в състезанията, в които участва. Здравка смята, че всеки, който се занимава с бойни спортове, е добре да премине през няколко от тях, да вземе най-добрите техники, но също и да разучи тактическата им подготовка. Така много по-лесно могат да се предвидят действията на противниците.

Комитова е състезател и треньор в школата „Традиционни бойни изкуства“ – Стара Загора. Как възприема Шонг Донг Во Дао, като метод за тренирането на тялото или като средство за духовно усъвършенстване?

„Не, това е моят начин на живот. Не мога да живея без него. Опитвала съм да спра, няколко месеца не съм влизала в залата, но усещах, че имам нужда да тренирам.“ – заявява тя. „Това чувство не може да се обясни, не може и да се разбере от хората, които не се занимават със спорт. Усещат го само хората, които са над 10 години в тези среди, свикваш със залата, тя ти липсва. До скоро тренирах всеки ден в школата, но вече имам малка дъщеря и нещата малко се промениха. Сега съм в залата през ден, а през останалото време залагам на силовите тренировки в домашни условия. Дъщеря ми е на година и три месеца, а аз се върнах към тренировките, когато тя бе на 4 месеца. Дори по време на бременността не съм спирала моите занимания с ушу. Те ми помогнаха да преодолея този етап от живота ми много по-леко. Когато бях в напреднала бременност, заложих на йогата и така до осмия месец. Когато разбрах, че ще се проведе Европейско първенство по ушу в моя град, веднага се амбицирах и започнах да тренирам отново. Исках да докажа на всички, но най-вече на себе си, че раждането на дете не е причина за отказ от мечтите. За тези 8 месеца, от завръщането ми в залата до качването ми отново на ринга успях да сваля всички килограми натрупани по време бременността, плюс допълнителни 7, за да вляза в категория до 60 килограма. В последните 2 месеца заложих на изключително интензивна програма, която ми помогна да отслабна достатъчно, но най-вече да увелича своята кардио издръжливост. Имах достатъчно силна воля, въпреки че тренировките бяха изключително тежки. Наред с това не пропусках и залата за ушу, за да се подготвя тактически за форума. Понякога тренирах двуразово, но нямаше как, все пак представлявам България и Стара Загора. Нямаше да си простя, ако не се бях качила на почетната стълбица.“

Здравка Комитова бе сериозно ощетена от съдии и правилника за лайт контакт на Европейското първенство по ушу 2015 година. Тя безапелационно победи представителките на Унгария и Португалия, беше №1 по точки и се надяваше да се окичи със златен медал, но в крайна сметка остана с бронзовият медал, заради факта, че имаше по-леки състезателки от нея в категорията. Беше разочарована, беше ядосана, видях дори сълзи в очите й. Всички в залата знаеха, че точно тя е победителят, даже и момичетата, които бяха на по-високите стъпала на почетната стълбица.

Следващата и стъпка е Балканската купа в края на 2015 година и Световното първенство по ушу през 2016 година, отново в Стара Загора. Тя има време, има желание, мотивация и спортен хъс, така че върховете и медалите я чакат. В това можем да бъдем сигурни!

Източник: Фрамар