Седмица преди женския празник 8 март едни мъжки момичета превзеха София. Някои от тях спокойно можеха да минат за манекенки с изваяните си фигури, но също толкова спокойно можеха да „отвъртят главата” на всеки, попаднал на една ръка разстояние от тях. Просто защото това бяха боксьорки от световна класа. Всяка със своите житейски съдби, но обединени от магията на бокса, от желанието и умението да се мерят с мъжете.
Женският турнир за купа „Странджа” действително бе събрал много от звездите на този спорт и за наша радост с особен блясък се открояваха и българските момичета. Нашите „амазонки”, както ги нарече президентът на федерацията Красимир Инински,
спечелиха сърцата на феновете с поведението си на ринга в „Универсиада” и с убедителните си победи над именити съпернички.
Носителката на трофея Станимира Петрова стана любимка на всички с широката си усмивка и хъса си за победа. Родената в Асеновград преди 24 години Стани бързо се отърси от напрежението на първата изява пред родна публика като световна шампионка и показа на всички, че вече е усвоила танца между въжетата на треньора си Александър Христов. Освен с играта си Петрова заслужи овации и с великолепния си глас, който се открояваше в своеобразния хор, формиран от националките на трибуните. Именно пеенето и рисуването са другите страсти на Станимира, която извън залата обича и да готви, макар да го прави все по-рядко.
Далеч от печката пък стои другата ни звезда в женския бокс – единствената ни участничка на олимпийски игри Стойка Петрова. То и не й е там мястото, след като има да печели златото в Рио догодина. Поне такава задача й е поставил старши треньорът Павел Сяров. Добруджанката, която през септември ще чукне 30 г., признава, че животът й изцяло е погълнат от бокса, в който попаднала по случайност преди 16 г. Дотогава се занимавала с народни танци, откъдето пък сигурно идва добрата й работа с крака на ринга.
На финала на „Странджа” в категория до 51 кг Стойка победа голямата звезда на турнира – китайката Рен Канкан, която в София направи първата си изява след спечелването на сребърния медал от Лондон 2012. Азиатката започнала да се занимава с бокс през 2002 г., когато е едва 14-годишна. Тогава в китайските спортни училища за първи път бил включен и женският бокс, а Рен била насочена към него, след като хванала окото на треньорите. Още като дете тя била смятана за мъжкараната в своя клас, като сред любимите й занимания били игрите с момчетата на двора и катеренето по стени и дървета.
Още през 2008 г. Рен става пета на световно за жени, две години по-късно печели Азиатските игри, а след това два пъти и злато от световни първенства. Тя е и единствената, спряла легендарната Никол Адамс (Анг), от която после губи финала на олимпиадата в Лондон.
Много атрактивна бе панамката Атейна Билон със своите 178 см. През ноември тя влезе в историята като първата представителка на своята страна, спечелила медал, при това златен, от световно първенство. Билон стана и първата боксьорка, добила право на участие на шампионат на планетата по програмата на АИБА за развитие – Road to Jeju, и после стигнала до титлата. 25-годишната Атейна в момента е студентка в Университета на Панама Сити, като работи и в местната полиция. Първата й титла идва именно в местен полицейски турнир.
За жалост на зрителите в „Универсиада” Атейна Билон рано напусна софийския ринг, като отпадна на четвъртфинал в по-горната за нея категория до 75 кг.
Със сребро пък трябваше да се задоволи Елена Вистропова от Азербайджан при 64-килограмовите. Само няколко месеца преди да спечели европейската титла в Букурещ през миналата година, тя роди своето първо дете и бе една от малкото майки на ринга на „Странджата”. Победи я 19-годишната шведка Агнес Алексюсон, която е двукратната световна шампионка при девойките и има едва 2 загуби през миналата година, една от които на полуфинала на младежката олимпиада.
Бронзовата медалистка от световното през 2012-а при 60-килограмовите Микаела Майер от САЩ пък споделя, че нищо женско не й е чуждо. Увлича се по модата, обича да готви, има си и приятел, който е състезател по борба. Започнала с бокса в гимназията, където имали зала за бойни спортове и в началото тренирала кикбокс. Казва, че не се притеснява от агресивността на мъжкия спорт и й доставя удоволствие да боксира.
Като мъжко момиче, погълнато изцяло от спорта, пък се определя нейната съотборничка Рашида Алис (64 кг). „Вместо да приготвям храна в кухнята, предпочитам да изгледам един мач на любимия ми Коби Брайънт и неговия „Лейкърс”, признава US боксьорката.
Каквото и да кажем за тези момичета, със сигурност няма да е достатъчно да опишем необятните им души. При всички положения обаче те заслужават уважение за това, което правят, и преклонение за усилията, които полагат, за да постигат мечтите си.

Съдийката ни е бивша плувкиня и зам.-директор в музикално училище

Освен с великолепни състезателки България може да се похвали и със съдийка на високо международно ниво в лицето на Джулия Ботева. Бившата плувкиня, ставала пета в Европа, имаше нелеката задача да ръководи на ринга срещи както на жените, така и на мъжете на „Странджа”. През миналата година тя бе сред арбитрите, избрани от АИБА, да съдийстват на световното първенство за младежи в София, което бе и квалификация за олимпиадата в Нанджинг, както и на Азиатските игри.
„От миналия век съм в бокса – шегува се Ботева, която последвала в този спорт своя баща – бивш състезател, треньор и съдия. – Тъй като той си няма син, затова аз поех палката от него. Станах съдия и съм международен арбитър от 2001 г., имам три звезди на АИБА от 2013 г.”
От 8 години Джулия Ботева е помощник директор в пловдивското училище с музикален профил „Любен Каравелов”. „Смятам, че спортът и музиката представят всяка една нация, а и при двете се иска много усилия и организираност, за да се постигнат резултати”, казва за връзката помежду им Ботева, която преди това била учител по физкултура в школото.
„Имам лиценз и за съдия по плуване, но предпочитам бокса, защото в него има какво да направиш. От съдията в бокса зависят много неща – на ринга не можеш за секунда да мигнеш, защото тя може да коства много. Адреналинът е много повече и ми е далеч по-интересно. Всеки мач в бокса всъщност те поставя в различна ситуация и е необходимо да се мисли. Знам, че в повечето случаи съдията е набеждаван за загубите и затова в плуването е по-неутрално, но аз за себе си мога да кажа, че винаги се старая да съм коректна”, споделя Ботева.
Благодарна е на съпруга си, че я разбира и не й прави проблеми за честите отсъствия от дома заради бокса. Самият той също се е занимавал с този спорт като младеж, а синът им е бил футболист, който и сега играе в отбора на пловдивската полиция.

Източник: monitor.bg