Paнният неделен сблъсък между непобедените до момента Антъни Джошуа и Чарлс Мартин за пояса на IBF съвсем разбърка картите в тежка категория.

Апетитът за короната нарасна неимоверно предвид предопределената победа на Владимир Кличко над Тайсън Фюри през юли и логичното оттегляне на украинеца от голямата сцена. И тук веднага изплуват имената на претендентите – Дионтей Уайлдър, Луис Ортиз, Александър Поветкин…В тази компания без съмнение трябва да бъдат добавени и Кубрат Пулев и Дерек Чисора. Безспорно самото споменаване на името на Пулев сред тези боксови гросмайстори буди единствено респект и възхищение.

Трезвият анализ на ситуацията обаче показва, че шансовете му за възкачване на абсолютния връх по – скоро граничат с фантазията. За мен цялостната стратегия и работа на „Зауерленд” с Кубрат Пулев след загубата му от Кличко са изначално сгрешени. Обяснимо донякъде е желанието на компанията да му осигури няколко мача с лесни съперници, в битките с които да понатрупа от загубеното самочувствие, но в следващия момент да го хвърлиш в дълбокото с двубой срещу меко казано неудобния Чисора, е безумно. Самото вътрешно противопоставяне на тези двама абсолютно талантливи боксьори обрича загубилия на път различен от шампионския. Всеки един от тях можеше да се изкачи до мястото на претендент, но ако беше обвързан поотделно с различна мениджърска агенция. Да, обезателно предстои яростен, интригуващ и оспорван сблъсък, но с цената на какво?! Дано нашето момче не загуби и стане жертва на задкулисни интереси. В случая обаче Чисора се явява тежко и труднопреодолимо препятствие. Той е от типа неудобни боксьори, които бягат от далечния бой, натискат противника до въжетата и опитват физически да го омаломощят. Чисора предпочита да подлага рамо, докато в клинча вкарва мощни серии от десни крошета и разтърсващи ъперкъти. Главата му търси перманентно противниковата, а при тази нечиста игра често се отварят тежки аркади. Отделно американецът има славата на класически нокаутьор и Пулев задължително трябва да държи далечна дистанция и висок гард. Наистина комбинацията на българина от ляв прав – десен е труден ребус за разрешаване, но точно тогава е много удобен за контраатака, ако ударите му увиснат във въздуха. Както клиширано се казва троен мач отвсякъде, като не ми е ясно поради каква причина букмейкърите фаворизират категорично Пулев.

Всичко казано дотук едва ли би имало значение, тъй като тежката категория май намери своя бъдещ доминатор. Класата, която британеца Антъни Джошуа демонстрира в неделя през нощта е плашеща, направо стряскаща. Този 26 годишен мъж с вид на Аполон просто блика от сила и мощ. Боксовите му двубои са пределно скучни за самия него поради тоталното му превъзходство над противника във всички компоненти. Джошуа сякаш няма умора, гръмотевичните му удари валят от всички посоки, а той самия е като един многорък Шива, разправящ се безпощадно с опонентите си. Никакви хитринки, никаква пасивност, никакво шикалкавене. Напред и дръзко между шамарите. Ето това жадува неутралния боксов фен, зажаднял за истинска и неподправена битка след скучната ера на братята Кличко. И Джошуа му го дава безрезервно и на мига. Дали е новият Джордж Формън или новият Майк Тайсън не е от съществено значение. За всички любители на бокса той е просто Антъни, който руши стереотипи и създава красота.

Анализ на Иван Велчев – Кънчара