Откриването на витамините е било една своеобразна революция в развитието на науката за храненето. След като разбираме за тяхното присъствие в храните, сме успели да излезем от мъчителното търсене на причините за редица тежки и дотогава неясни заболявания сред големи маси от хора, дори населението на цели райони и се е поставило началото на един изключително важен раздел в тази наука – витаминологията.

Мастноразтворими витамини от голямо значение

Витамин А (ретинол, аксерофтол)

Другото име на Витамин А (ретинол) съответства  на една от функциите на организма. Ретинол произлиза от ,,ретина‘‘ – чувствителният слой към светлина в окото. Този слой съдържа в себе си веществото зрителен пурпур или родопсин, което е съединение на белтък с ретинола. Родопсинът прави възможна адаптацията на зрението към по-силно или съответно по-слабо осветление. При недостатъчен внос на Витамин А с храната родопсин не може да се образува и зрението в тъмно отслабва, развива се т.н. кокоша слепота. При тежка авитаминоза се развива и перфорация на очната роговица и ослепяване.

Второто наименование , аксерофтол, антиксеролфталмичен витамин, е свързано със способността на витамин А да поддържа влажността и антибактерийните свойства на лигавицата на очите.

От продуктите в нашето хранене, особено богат на витамин А  е черният дроб, но постоянен източник, макар и с не толкова голямо съдържание, са жълтъкът на яйцата, млякото, млечните продукти като цяло. Много е високо съдържанието му в рибеното масло. Растителните витамини не съдържат витамин А , но човешкият организъм го извежда от техните каротини. Такива вещества се наричат провитамини.

Витамин D (калциферол)

Това е група от няколко витамини с антирахитично действие, от които с най-изразено  токова действие са витамините D2 И D3.  Витамин D2 улеснява преминаването на калциевите и фосфорните соли от червата във вътрешността на организма. Витамините от тази група поддържат и нормалната концентрация на калция и фосфора в кръвта. Двата витамина заемат важно място в постъпването на калциеви и фосфорни соли в костите за тяхната калцификация.

С животниските храни, главно с черния дроб, особено с този на рибите, с хайвера, с рибеното масло, яйчния жълтък, кравето мляко се приема готов витамин D3. Трябва да спомена, че нуждите на организма от витамин D се задоволяват главно с провитамина на витамин D2, съдържащ се в растителните храни, предимно в маслиненото масло и някои други растителни масла, маслините, някои листни зеленчуци и плодове.

При недостатъчно постъпване на витамин D  в организма се развива рахит.

Витамин Е (токсоферол)

Синтезира се от тъканите на растенията и се съдържа в листните зеленчуци ( зелето, салатите, спанака, магданоза, някои водорасли и др.), в по-малки дози и в някои плодове (ябълките, крушите), също в морковите, бобовите храни и др. Богати са растителните масла, млечните продукти, рибата. Той спомага стимулирането на активността на редица ензими, синтезата на белтъци, на някои техни аминокиселини, дейността на мускулатурата и нервната тъкан и особено на половите органи: образуването на полови хормони, оплождането и износването на плода.

Водноразтворими витамини от голямо значение за организма

Витамин B1 (тиамин, аневрин)

Витамин B1  е навсякъде в природата, най-много е зародишните люспи на зърнените храни ( а оттам и в грубите брашна и черните хлебни изделия, особено в триците), в техните кълнове, в ядковите плодове (орехи, бадеми, лешници), в месото, черния дроб, яйчния жълтък. Млякото, млечните профукти, зеленчуците и плодовете са бедни на този витамин. В организма витамин B1 влиза в състава на редица ензимни системи и осигурява обмена на въглехидратите, мазнините и белтъците. Спомага за преобразуването на захарите в мазнини.

Недостиг на витамин B1 може да се получи при обилна употреба на захари и тестени изделия от фино брашно. Така в организма ни се натрупва токсични вещества от неправилна обмяна на въглехидратите.

Витамин B2

В най-значително количество витамин B2 се съдържа в млякото и млечните продукти, яйчния жълтък, хайвера, в по-скромни количества в зърнените храни, доматите, пипера, спанака, зеления грах, фасула, гъбите и някои водорасли. Както повечето витамини от групата на водноразтворимите витамини B2  е проензим – участва като съставна част на доста от окислителните ензими, които от своя страна регулират процесите  на окислението в клетките. Това определя неговото участие в обмяната на въглехидратите и мазнините и ролята му в синтеза на белтъците. Той е познат, като фактор на растежа, понеже едно от най-забележителните негови биологични свойства е влиянието му върху растежа на развиващите се организми.

Витамин B10

Той има сложен химичен състав, в който влизат аминобензоена киселина, глутаминова киселина и птерин. Има голямо значение за процесите в организма ни, защото директно или в състава на някои ензими на свои производни участва  в синтеза на редица важни съединения, в някои слачаи придружавайки витамин C и витамин B12.

В най-голямо количество се съдържа в листните зеленчуци и плодовете, а също така в зърнените и бобовите храни. От животинските продукти го съдържа най-вече черния дроб, сиренето, хайверът и др.

Витамин B12 (цианкобаланин, антианемичен фактор)

Първото от дадените му допълнителни наименования подсказва за доста сложен химичен съства на витамин B12, а воторото (антианемичен фактор) му е дадено, защото играе важна роля при анемията и нейното лечение. Притежава силно кръвотворно действие, осигурява зреенето на червените кръвни клетки. Освен всичко останало стимулира регенерацията на тъканите и органите в тялото. Дори има данни, че участва в синтеза на белтъците.

В човешкия организъм постъпва главно с животински храни: черен дроб, бъбреци, месо, риба, сирене, извара, по-малко с растителни продукти : лук, ягоди, касис, гъби и др.

Витамин C (аскорбинова киселина)

Витамин C играе важна роля в групата на витамините. Не е случайност, че е един от най-популярните витамини, и не е тайна, че когато чуят витамин, повечето хора правят асоциация предимно с него.

Участвайки в окислително-възстановителните процеси в организма ни, той, осигурява протичането на доста функции: обмяната на белтъците, въглехидратите, поддържане на нормална еластичност и пропускливост на кръвоносните съдове, формирането на съединителната и костната тъкани, повишаването на съпротивляемостта на организма ни при инфекции и т.н. Той е регулатор на обмяната на холестерола.

В снабдяването на организма ни с витамин C има сезонност : през зимно-пролетния сезон съдържанието му в туршиите и другите зеленчукови и плодови консерви не е достатъчно за да може да осигури необходимия му внос и се появяват симптоми на отслабена имунна защита.

Главни вносители на витамин C  в организма ни са зеленчуците и плодовете. Особено богати на витамин C  са шипките, касисът, пиперките (особено червените), доматите, спанакът, зеления лук, марулята, цитрусовите плодове.