Венцислав Шолин е един от елитните бойци на българското карате Киокушин от близкото минало и е записал името си в историята на бойното изкуство като техничен, силен и непредвидим боец. Той е от второто поколение каратеки, тренирал и състезавал се в много силни турнири през миналия век. В момента Сенсей Шолин живее, работи като личен треньор и развива успешно свой клуб в Лос Анжелис, Калифорния, но намира време всяка година да посети България – понякога е тук само за няколко тренировки, а понякога на летен лагер. Ето един разговор/интервю с него за миналото му на боец, сега и бъдещите планове като инструктор в Америка.

Как създаде клуба Е.М.А. дожо? (Elite Martial Arts Karate Dojo)?

Клуба се получи по инициатива на Шихан Кенджи Мидори (Президент на Световната Шинкиокушинкай карате организация – WKO Shinkyokushinkai), който ми предложи да стана представител в Лос Анжелис на WKO Шинкиокушинкай . Аз отдавна имах планове да се занимавам с преподаване на карате и сега намерих сили да създам този клуб. Събрах една не малка група деца от хора, които познавам, които са ми клиенти, защото аз се занимавам с персонални тренировки – фитнес, кик бокс. Дожото е малко, спортно студио, в което ние ползваме част от времето за Киокушин карате тренировки. Имам 3 групи: деца 4-6 г. по-големите 7-16 г. и група за възрастни.

Имаш ли желание да направиш състезатели? Да ги водиш по състезания, макар да няма много състезания по Киокушин за деца в Америка…

Много е рано да се мисли в тази посока, но по принцип това ми е идеята. Има карате живот в Америка – за контактното карате говоря. Има едно ежегодно състезание в Сан Франциско за контактните видове карате и е отворено за всички организации и се прави за всички възрастови групи – деца, юноши, младежи, мъже, жени. Още не съм водил състезатели там, както казах, рано е още, но децата имат потенциал.

Пожелавам ти да се обиграят, да придобият опит, да имаш възможността и те да имат желанието да отидете на Дрийм Фестивал в Япония, който се провежда с международно участие на всеки 2 години.

Благодаря, много работа имаме докато стигнем до там, но е една от целите.

Сега да поговорим малко за миналото. Знаеш тази година се навършват 40 години от стартирането на Киокушин карате в България от Сенсей Константин Божилов. За мен специално ти си второто поколение киокушинкайци, които записаха имената си в историята на контактното карате и срещам името ти от 1993 година.

Да, 1993 беше първото Европейско първенство във Варна, тогава за първи път аз участвах на такова ниво състезание. Тогава загубих на четвърт финал от един холандец и бях единствения българин, който успя да пробие до това ниво и в класирането бях на 4-то място в категорията. Не успях да се класирам на призовите места, но това беше първото международно състезание, на което участвам и за мен беше нещо много голямо. През 1995 г. на участвах на Балканиадата във Варна – едно от силните и престижни първенства по това време. Силно състезание беше, да. Аз играх с един грък на финала, той беше много по-тежък от мен и имахме около 15 кг. разлика и беше една епична битка, която беше на живот и смърт кой ще победи.

Знаеш ли че има видео в ютуб качено от тази Балканиада?

Не съм го гледал, но си спомням, че имаше излъчване по БНТ тогава Шихан Христо Трайков и Шихан Петър Магеранов коментираха състезанието и си спомням, че съм гледал част от това излъчване по-късно по телевизията.

Разказвай още за състезателното си минало, моля. През 1996 какво се случи?

През 1996 участвах на Световно първенство. Тогава бяхме 4-ма – Георги Фърцов, Емил Костов, аз и Бисер Костов, който беше допълнителна бройка в нашата квота. Но тримата основни играхме, тогава Емил Костов игра с Норичика Цукамото, който стана Световен шампион на това първенство без категории. След това между 1996 и 1999 се отдадох на дълга почивка.

И през 1999 голямото завръщане ли беше?

Да, тогава участвах на Европейско първенство в Дания и се класирах 2-ри в тежката категория. На финала загубих от азербайджанец. За мен това беше един много щастлив момент, едно голямо завръщане. Двамата с опонента ми от това състезание скоро се видяхме на едно Европейско първенство, не знам дали той ме позна, но аз него, да. Сега той е бранч шеф и старши треньор на отбора на Азербайджан.

На родна почва какво се случи? На Националното първенство през 1999 г.

Категориите тогава бяха до 70 кг., до 80 кг. и над 80 кг. и аз се класирах 1-ви в кат.над 80. Тогава Валери Димитров стана втори в неговата категория и от тук тръгва, от тук той започна да пише история. Не съм се бил с него по състезания, но сме играли доста сериозен спаринг и това беше на летен технически лагер в гр. Правец пак през 1999 г., когато се явявах за 2. дан пред Шихан Кенджи Мидори. Тогава наистина се сбихме хубаво и качествено, защото и двамата бяхме в състезателна форма.

Сега как ти се стори летния технически лагер?

Лагера по отношение на база беше перфектен. По отношение на останалата част това, което мога да сравня е със старата школа, към която принадлежа, а сега новото време, различно е. Сега също има дисциплина, но едно време нещата бяха много по-строги, много по-сериозно се отнасяхме. Не ме разбирай неправилно, сега също е сериозно, но едно време нещата бяха различни. Дисциплината беше много по-строга. Дори Шихан Кенджи Мидори си спомням беше много впечатлен от нашата дисциплина – как отговаряме, как реагираме, поведение извън тренировки. Беше като военна структура. Сега вече не е така. Не че сега не са дисциплинирани, но в сравнение с преди, нашето поколение, нещата и времената са различни. Не вярвам, че същият метод на дисциплина и преподаване, дори и на тренировки, който е бил ефективен при нас или дори преди 10 години, ще бъде ефективен и сега. Всичко се развива и променя, така е и с карате – тренировки, бойци, състезания, отношение. Аз като участник на лагери от дълго време мога да кажа, че преди години беше по-стриктно. Сега времената са други и децата растат и се развиват по различен начин. Имат достъп до много информация и ние като инструктори не можем да прилагаме същите методи, които са прилагани на нас. Трябва да работим по най-големия проблем: децата вече не искат да се занимават със спорт. Не ги влече. Търсят лесния път и като говорим за Киокушин специално, днес децата не искат да бъдат удряни, да се контузват, искат да бъде по-лекичко. Но в същия момент да си връзват цветното коланче и да се бият в гърдите, че тренират карате.

2016 Семинар в Лас Вегас

Какви са плановете за бъдещето?

Плановете… за Е.М.А Дожо: да  го развивам още повече, както казах имам малки деца и подрастващи, тинейджъри. Също така имам една група в местно училище и преподавам карате, това се случва един път седмично и е залегнало в учебната програма. Аз съм щастлив да съм инструктор там – в Америка е трудно да се пробие в училищната система и за мен това е един голям плюс – инструктор в една училищна програма. Сега водим преговори с още едно училище, но като се прибера ще продължим да работя по въпроса. Но това са плановете и целите: да работя с няколко училища, да развивам моя клуб и да развивам бъдещи състезатели. Следващата стъпка е да се отделим като група и зала, да имаме собствено дожо – помещение само за нас.

Това, което си направил за тези 2 години от началото на клуба е много. Това е едно много добро развитие

По принцип в Америка е много трудно, защото има всякакви видове карате. Хората не ги ограничават в нищо. Някой нещо си е тренирал, връзва колан, открива зала и започва, не е член на организация, а казва „Аз имам черен колан“ – привиква си деца, започва да преподава някаква си негова система, в която никой не знае за какво става въпрос. Не се обявява като стил карате и го казват „Фрий стайл“ (Свободен стил), стил, който не съществува в бойните изкуства изобщо. Има някакви познания като основата е Шотокан, като базисно бойно изкуство на всички съвременни карате стилове и в тоя фрий стайл преподават нещо си, раздават колани на ляво и дясно, понеже децата това ги интересува и по този начин малко се размиват нещата. И имиджа на карате в Америка не е нещо сериозно. Всеки гледа към ММА, което не е стил бойно изкуство, а всъщност е правилник, по който различните бойци от различни стилове се състезават на ринга. Но подрастващите виждат това по телевизията, зрелищно е, популярно и искат да тренират ММА. В смисъл е много трудно да ги дръпнеш в карате, за да правят кихон*

(*това е част от тренировката, в която се правят само техники, не и бойни комбинации).

2016 Джиу-джитсу турнир в Америка – 1-во място

Да завършим с твоето мнение за карате като Олимпийски спорт

Аз съм „За“ – нека да бъде Олимпийски спорт, но стига да не опорочи идеята на карате от гледна точка на това, че Олимпийското движение има различно виждане, когато става въпрос за състезания и състезателен правилник, а Киокушин е по-брутален. Ако правилата осакатят стила на Киокушин, така че да го промени към нещо друго само и само да се влезе в Олимпийското семейство, аз съм против. Но ако се намери някакъв компромисен вариант, по който като спорт, карате да се представи пред света и да получи още по-голяма популярност като член на това семейство, тогава съм с двете ръце „За“

Благодаря ти за този разговор. Пожелавам ти успех и пожелавам да се развива както клуба, така и треньорската дейност още и се надявам догодина пак да се видим и да дадеш „отчет“ какво се случило през това време

Благодаря и аз за вниманието на Файт Нюз, и на теб за срещата

Венцислав Шолин през годините:
1993 Европейско първенство Варна, България – 4-то място
1995 Балканско първенство Варна – 1-во място
1996 Участие на Световно първенство в абсолютна категория
1996 Европейско първенство Литва – приз за най-техничен състезател
1999 Национален турнир – 1-во място
1999 Европейско първенство Дания – 2-ро място
1999 Защитава 2-ри дан пред Шихан Кенджи Мидори
2014 Защитава 3-ти дан пред Шихан Сирил Андрюс
2014 Отваря собствено дожо в Лос Анжелис, САЩ
2016 Джиу-джитсу турнир 1-во място

Снимки  Венцислав Шолин (личен архив) и Elite Martial Arts Karate Dojo
Интервю за fightnews.bg Надя Петрова