Четирима бойци от Шумен имаха възможност да участват в две престижни международни състезания по карате шинкиокушин в Япония от 3 до 29 август. Шуменският отбор, воден от сенсей Даниел Димитров, бе представен от Иван Иванов – петкратен национален шампион и Каан Шюкри – национален състезател и многократен републикански първенец. В отбора участва и Росен Райков – състезател. На 6 и 7 август в Токио се проведе първият турнир „Дрийм къп”, а на 21 август бойците мериха сили за купата”Зен Кюшу” във Фукуока. След тяхното завръщане разговаряме със сенсей Даниел Димитров – инструктор в спортен клуб „Киокушин” в Шумен, и страстен почитател на японската култура с нейните завладяващи загадки, изпълнени с ухание на прочутите японски цветове от вишна, древна житейска философия и духа на източните бойни изкуства.

Сенсей Даниел Димитров с президента на Световната федерация по карате шинкуокошин Шихан Кенджи Мидори – 8 дан

Даниел, ти сбъдна мечтата си да отидеш в родината на карате. Усети ли духа на Япония и кое най-много те впечатли?

Всичко ме впечатли, защото Япония е една невероятна държава. Освен към бойните изкуства, винаги съм проявявал интерес и към далечния Изток. Много ме удиви сплавта от традиции, дух и съвременни технологии. Всичко това е едно неразривно цяло и представлява основата на японската култура, като се започне от японския език, литература и калиграфия, премине се през иновациите и се стигне до бойните изкуства. Радвахме се на много топъл прием. Имахме щастието да бъдем поканени на може би най-големите състезания, които съществуват в световен мащаб. В първия турнир „Дрийм къп” в Токио броят на участниците бе около 2300 души. Предварително бе обявено, че състезанието ще започне в 9 часа и ще приключи в 17 часа. И наистина точно на минутата в 17 часа залата вече беше празна. На турнира във Фукуока участниците бяха около 900. Като пример за сравнение ще посоча, че общият брой на състезателите на европейски първенства е около 400 души. Тоест, ние видяхме невероятна игра и много силна конкуренция. Едновременно с това успяхме да се докоснем до една много стойностна далечна култура.

С какво са по-различни японците от нас, европейците?

Японците са страшно организирани хора. Там всичко е на обратно – колите са с обратен волан, движението по пътищата е обратно на нашето, дори крановете в банята се отварят в обратна посока. По ескалаторите и по пътя пешеходците се движат в лявата страна, за да дадат възможност на бързащите да преминат от дясно. Японците са много учтиви и възпитани хора. Ако влезеш в някой магазин, те посрещат с думите „Моля заповядайте”, а на излизане, дори нищо да не си купил, те изпращат с думите „Много благодаря”. При японците поздравът е с поклон. При тези поклони има нюанси според това дали хората са равнопоставени в обществото, висшестоящи или нискостоящи. Колкото по-голямо е уважението, толкова по-дълбок е поклонът. Задължително обаче е той да бъде около 45 градуса, защото в бойните изкуства поклон на 15 градуса означава покана за борба. Когато японците се ръкуват, винаги го правят с две ръце, като по този начин показват, че не държат оръжие и идват с чисто сърце и чисти намерения. Наздравиците също се вдигат с две ръце. Смисълът отново е да покажат, че не носят оръжие. Японците много тачат историята си. Неслучайно техните храмове са в изрядно състояние. Много от замъците са били разрушени по време на втората световна война и са били вдигнати от нищото. Японските градини са невероятно красиви. Те са като естествена част от природата. Всяко камъче е поставено на мястото си. През градините минават потоци, пълни са с езера и миниатюрни планини, бонсаи столетници. И всичко това събрано на едно място прилича на някакъв калейдоскоп от неземна красота. На човек му иде да седне и с часове да наблюдава и да се наслаждава. Много трудно е да се опише чувството, защото става дума за някакво вътрешно усещане.

Как преминаха двете състезания по карате шинкиокушин?

Състезанията наистина бяха много силни. Това, което отличава японските състезатели, е техният невероятно силен дух. Те вървят само напред, не се огъват и не се предават в никакъв случай, започват боя с много високо темпо и завършват на още по-високи обороти. В залите тренират със страшно голяма отдаденост. Иначе в технически и физически аспект ние, европейците ги превъзхождаме. Единствената разлика е в духа и в отношението към тренировъчния процес. Там няма да видиш някой да се скатава на тренировка, независимо дали е 5-годишно дете или ветеран. От начало до край работят по един и същ начин с много висок дух, а който се труди, се радва на много голямо уважение в техните зали. Маниерът на игра при тях е различен. Те играят на много близка дистанция. Краката са им много бързи. Маниерът на съдийстване също е различен, което ни изигра лоша шега, тъй като съдиите подкрепят своите състезатели. На турнира в Токио шуменският състезател Каан Шюкри през половината от игровото време превъзхождаше противника си и имаше възможност да победи, но японецът бе спасен по-скоро от инстинкт за самосъхранение, отколкото от отработена реакция. В крайна сметка заслужено победи домакинът. За сметка на това в турнира във Фукуока нашият състезател водеше в играта и бе на ръба да направи нокаутираща техника, но съдиите му наложиха две наказания. Най-малкият ни състезател 12-годишният Иван Иванов на първото състезание в Токио направи две вазаари (нокдаун), но вместо да ги оценят, съдиите му наложиха две наказания и нашето момче отпадна от спортна надпревара. И досега нямам обяснение защо се случи това. На втория турнир във Фукуока той се представи добре. На първия кръг спечели с вазаари с коляно в главата на противника, след това мина успешно към третия кръг. Радващо бе, че жребият бе добър за нашия състезател, понеже игра в абсолютна категория – това означава без килограми. Шуменецът бе 35 кг, а в категорията имаше момчета по 60 кг. Хубавото бе, че противниците му бяха с неговото тегло. Нашият състезател бе много по-добре подготвен и силен, но японците са много бързи с краката и в края на играта противникът му успя да го изненада с фронтален ритник в главата. Въпреки всичко получихме поздравления от президента на Световната федерация по карате шинкуокошин Шихан Кенджи Мидори. Той три пъти покани нашия състезател Иван Иванов да му стане учидеши (вътрешен ученик, който става почти част от семейството на сенсея). Мога да кажа, че Иван Иванов се радваше на голямо внимание от страна на японците, както и целият български отбор. Имахме възможност да тренираме в залите за карате шинкиокушин в Япония. Децата се отличават с дисциплина, ред и усърдие. Който закъснее за тренировка, влиза в залата, покланя се, сяда с гръб към останалите и чака да му разрешат да започне тренировката. След това минава и поздравява всички с „Ус”. Натоварванията са много тежки. Като цяло видях истински наследници на легендарните древни бойци и си пожелах да пренесем японския дух в нашите зали за карате.

Кои знакови места в Япония, свързани с карате, посетихте?

Доста обекти успяхме да посетим. Първите места бяха старото Хонгу Доджо в Икебукуро – главната квартира на киокушин от времето на неговия създател Сосай Масутацу Ояма, както и гроба на Ояма. Това бяха неща, които задължително искахме да видим. Така макар и частично, се докоснахме до делото на създателя на киокушин. Имахме възможност да разгледаме много замъци, прекрасни градини, храмове и музеи. Мога да кажа, че в Япония всяка гледка ти спира дъха. Наистина бих искал да пренесем японския дух в Шумен. За да се случи това, ще направим опит да доведем японски инструктори в града. Японците правят всичко от душа и със сърце. Не е трудно да се научим и ние.

Велмира СТЕФАНОВА zashumen.bg