Тинко Банабаков: Бях дошъл за титлата и съм радостен, че я спечелих. Миналата година загубих финала, но сега успях и вече имам пълен комплект медали от „Странджа“. Турнирът е важен за мен, защото е един от най-силните и се явява подготовка за предстоящите ни отговорни форуми – европейското и световното първенство. Вярвам, че тази титлата ще ми даде достатъчно самочувствие да продължавам да успявам и за напред. Раздадох се във финала. Не знам дали това бяха 100 % от моите възможности. Надявам се все пак да имам още резерви. Но играта ми тръгна и се забавлявах накрая на ринга. Може би първият ми мач на турнира ми бе най-трудният, защото не бях влязал още в ритъм. Но пък така следващите ми срещи се получиха по-лесни. Доволен съм, че постигнах целта си.

Искам да посветя тази титла на моята майка Росица, която от малък винаги е била зад мен. Занимавал съм се с всякакви спортове докато израсна. В бокса намерих моя спорт, а тя ме подкрепи в избора.

Станимира Петрова: Съперничката ми на финала ме бе разучила много добре, тъй като ние с нея играхме два мача преди това, а последният бе през есетна на европейското в София. И сега тя бе много мотивирана да вземе реванш от мен, затова ми бе и по-трудно. За мен е важно, че играх според треньорските указания, макар да се наложи по време на мача да сменим тактиката. Не съм доволна, че не я победих категорично, а с 3:2 гласа, но по-важен все пак е крайният успех.

Борислав Георгиев, треньор на Станимира: Тактиката във финала срещу Алимарданова бе да се играе с удари в трупа и да я дразним. Защото видяхме на полуфиналите, че рускинята, която е много добра боксьорка, не успя да се справи с нея. Силата на азерката е да играе на контра. Като цяло повторихме тактиката от европейското, но натиснахме малко по-агресивно във втория и третия рунд и ги спечелихме убедително. В сравнение с европейското Станимира е доусъваршенствала някои неща – лявото кроше, например. Базовата сила на удара също подобрихме. По принцип ни беше малко по-трудно с килограмите, защото по време на силовата подготовкя тя качи до 61 кг и по-турдно свали, защото остана само мускул. Но пък сега удря много по-силно и мощно.

Даниел Асенов: И трите ми мача на турнира бяха много тежки и съм радостен, че постигнах победи над състезатели от Индия, Еквадор и най-вече над китаеца на финала. В мача за титлата обаче победата можеха да я дадат и на китаеца, защото не е никак лош боксьор. Въпреки че го бия за втора година на финал тук, не е за подценяване – той е бронзов медалист от олимпиада и световно и затова съм радостен, че аз взех победата. С него ми беше най-тежкият мач тук. Търсих близкия бой, изключих за новите неща, които трябваше да приложа, защото обстоятелствата искаха друго. „Странджата“ се превърна в едно малко световно първенство, но моята цел е да взема златото на истинското световно.

Април месец обаче ми предстои дебют на професионалния ринг, тъй като имам покана и ще се включа във френския отбор от WSB сериите.

Петър Белберов: От титлата съм доволен, но не и от самия финален мач, тъй като точно този противник можех да го победя много по-лесно. Аз сам си усложних положението. Изморих се и не се движех както трябва във втория и третия рунд, допуснах мача да стане удар за удар, което е много рисковано за тежка категория.

Целта ми за този сезон е да стана европейски шампион и после да взема медал от световното. Затова беше важно да се направят повече добри мачове тук. Дори се шегувахме с треньорите, че все едно участвах на държавно първенство на бившите съветски републики, тъй като играх последователно срещу украинец, казахсатнец и накрая руснак.

Това е втора титла за мен от „Странджа“, но и двете години стигнах трудно до успеха, тъй като изтеглях тежък жребий, съперниците ми бяха класни и съм радостен, че успях и двата пъти.