Боксът е боен спорт, познат в древността като „пугилизъм” (битка с юмруци) и като „борба с награди/за пари”. Боксът е включен в програмата на Олимпийските игри през 1904г., но от векове хората са използвали ръцете си, за да разрешават спорове, много отпреди някой да се сети да организира подобен тип боеве за развлечение.

Периодът преди Новата ера
Йероглифи от 4000г. пр. н. е. разкриват популярността на този спорт в Нилското плато и в цял Египет. След като египтяните завладяват Етиопия, те засилват своето влияние върху средиземноморския регион и Близкия изток и това води до разпространение на бокса. Спортът става неизменна част от Олимпиадата в Древна Гърция след 686г. пр. н. е.

Древният бокс обаче съвсем не прилича на спорта, който ни е познат днес. Двубоите са се провеждали на открити места, където публиката оформя една „жива арена”, а самите срещи са били зрелищен спектакъл –те продължавали, докато единият боксьор не е прекалено много наранен или не падне в безсъзнание. Въпреки че първите бойци са участвали за слава, те са били награждавани и със злато, добитък или други трофеи.

В периода преди новата ера, участниците са увивали юмруците (а понякога и част от предмишниците си) с тънки меки кожени каишки, за да защитят китките и ръцете си. По-късно римляните добавяли медни и железни скоби към своите каишки и подобно на гладиаторските боеве тези срещи също завършвали със смърт. С разпространението на християнството и разпадането на Римската империя древният бокс бил забранен и така престанал да съществува за няколко века напред.

Новото време (периодът след XVв.)
Това е периодът, в който боксът се появява отново сред хората. Първият официален двубой е регистриран в Англия през 1681г. и от края на този век в Кралския театър в Лондон се провеждат редовно насрочени боксови срещи. Постепенно столицата се превърнала в център за местни шампиони по бокс, търсещи слава и пари. Започнали да се уреждат възнаграждения за бойците, като те получавали и процент от залозите на публиката.

В този период не е имало регламентирани правила и ръкавиците все още не били част от двубоя. Нямало е и категории при теглото и затова шампион е ставал само един. Рундовете са имали определена продължителност, но както и преди, срещата е приключвала след като единият падне сериозно наранен.

Въпреки че забраната за тези боеве продължавала, спортът добивал все повече популярност. През 1719г. Джеймс Фиг, любимец на публиката и победител в много мачове, е обявен за шампион на Англия. Той успява да задържи титлата в продължение на 15 години. Негов последовател е Джак Браутън, който се опитва да превърне боевете с голи юмруци в истински спортни състезания. Джак Браутън създава първия кодекс на правилата в бокса, като тези правила, с малки изменения, са използвани до появата на следващия правилник през 1838г. Браутън има много заслуги в този спорт, затова го наричат и „баща на бокса”

Разпространение в Америка
През 19. век британците посещават Съединените щати и се опитват да предизвикат интерес към бокса отвъд океана, но американците се противопоставят на тези двубои с голи кокалчета. По-късно се въвежда задължителната употреба на боксови ръкавици, както и продължителността на рундовете – 3 минути с едноминутна почивка между тях. Златният век на бокса в САЩ започва от 1920г. в Ню Йорк със закон, който позволява публичните боеве с награди и въвежда бойци като Джак Демпси, Джийн Туни и Джо Луис.

С появата на телевизията посещаемостта на боксовите мачове намалява, тъй като много зрители предпочитат да гледат двубоите от малките екрани у дома, вместо на седалките край ринга. Интересът към спорта е възобновен благодарение на чернокожите бойци като Мохамед Али и новото поколение след него – Шугър Рей Леонард, Роберто Дуран, Майк Тайсън и други. От тогава боксът се радва на голям зрителски интерес и е един от най-практикуваните спортове по целия свят.

Автор: Ива Бънова