Президентът на Българската федерация по бокс Красимир Инински превърна своята федерация в една от най-успешните родни централи.

Инински е бивш национал по бокс, победител в турнира за купа “Странджа”. Участник на световното първенство през 1993 година в Тампере и на европейския шампионат през 1996 година във Вейле. Петкратен шампион на България в категориите лека-полусредна и полусредна. Член е на Изпълкома на Европейската боксова конфедерация, член на комисията за развитие на младежкия бокс към Международната федерация (АИБА), заместник-председател на Българския олимпийски комитет.

Какво сподели той  в предаването „Код спорт“ по ТВ+:

– Краси, какви промени настъпиха в живота ти през лятото на 2011 година, когато прие предизвикателството да станеш президент на боксовата федерация? Тогава положението съвсем не беше цветущо…

– Кардинално се промени моят живот във всякакъв аспект. Никога не съм предполагал, че така ще се промени. Основател съм на Професионалната боксова лига, на професионалния бокс в България и тъй като там нямах нужната продукция – да идват боксьори от настоящата федерация, реших да се заема с по-кардинални промени и встъпих в поста президент на Българската федерация по бокс.

– Потърси ли съвет от някой за това твое решение?

– Не. Обаждаха ми се много хора и ме питаха: „Защо не станеш?“ Казах си: „Защо пък не!“ и се кандидатирах.

– Не беше ли прекалено млад – на 38 години?

– Да, може и така да се каже, но какво значение има. Важно е да искаш нещо със сърце и душа и да постигнеш целите си.

– Основател и дългогодишен директор си на Професионалната боксова лига у нас. Доколко това ти помогна за новото предизвикателство?

– Няма значение дали е професионален бокс или аматьорски бокс. Боксът си е бокс. Или го носиш в сърцето си или не. Аз обичам този спорт, аз съм боксьор и живея за бокса.

– По онова време като че ли имаше разделение на аматьорски и професионален бокс.

– Да, така е. Но когато ти си боксьор, не можеш да ги делиш. Боксът си бокс – няма аматьорски, няма професионален. Усилията, трудът, ангажиментите са едни и същи.

– Наистина ли състоянието на федерацията тогава беше толкова лошо?

– Няма смисъл да се връщаме назад. Винаги съм се стремял да гледам напред, да променям нещата, да пиша история, да оставя нещо след себе си. Това е най-важното и смисълът на живота.

– Най-трудното, с което се сблъска?

– Много ме мъчи негативизмът на хората. Стремиш се да променяш нещата, да ги правиш по-хубави и по-добри, но винаги се намира някой, който да те критикува. Изказва мнение без дори един камък да е преместил. Това ме мъчи най-много.

– С какво се зае първо, когато влезе в кабинета като президент на Българската федерация по бокс?

– Направих структурни промени. Най-важното за мен бе да удовлетворя самите спортисти. Спортистите и треньорите са най-важното нещо.

– Имаме ли добри специалисти?

– Да, смело мога да кажа, че имаме добри специалисти.

– И добри школи.

– Да, но има един малък проблем – свикнали сме да живеем с миналото. Светът се промени и трябва да гледаме напред. Ако лежим на тази кълка да мислим едно време какво е било, това е пагубно за нас.

– Работиш много за лоби в Международната федерация, защото се оказа, че напоследък боксът е един от най-субективните спортове като съдийски оценки. Повече или по-малко ощетяват днес българските боксьори на международния ринг?

– Не бих казал, че ощетяват точно българските, но лобито е едно от най-важните неща както в спорта, така и в политиката, във всеки един аспект от живота. Важно е да имаме присъствие и лоби в Международната федерация.

– Чувства ли се липсата на проф. Емил Жечев?

– Естествено. Този човек е направил огромни булеварди в бокса и неминуемо се чувства. Но светът се променя, боксът се променя, всичко се променя. Вече механизмите са съвсем различни. Колкото по-скоро се адаптираме към тях, толкова по-бързо ще имаме и нужните успехи.

– Успешен ли е боксът под твое ръководство? Винаги след голямо първенство или турнир казваш, че българските боксьори могат повече.

– Не мога да дам оценка на себе си. Това трябва да го кажат другите хора, най-вече боксовото съсловие. Винаги изисквам и искам повече и повече. Винаги съм се стремял да удовлетворя всяко едно желание на треньор или състезател, за да се получи даденият резултат.

– Кога ще си доволен от представянето на състезателите ни?

– Никога няма да съм доволен, защото винаги ще искам още и още. Но нека бъдем реалисти. Това, което прави една малка България, не е никак малко. Трудът на тези боксьори не е никак малък. Ще съм доволен, когато съдийските решения са обективни. Не искам да се оправдавам със съдийството, но знам моите състезатели през какво минават, от какво се лишават и затова преживявам тези неща.

– Големи ли са разликите в бюджетите на нашата федерация и на водещите страни в бокса?

– Ще ви дам пресен пример от европейското първенство в Харков. Азербайджан завърши с един сребърен медал, а дават 9 милиона долара на година. Паднаха им световни шампиони, медалисти от олимпиади. Спортът е много динамичен. Ние с нашия медал сме на пето място от 40 държави. Ние сме малка страна. От пет години нашите титуляри са едни и същи. Дори и аз да не съм президент, който и да дойде, пак ще разполага с тези спортисти. Аз съм длъжен да направя така, че тези спортисти да са обезпечени и да живеят нормално, за да могат да бъдат всеотдайни в работата си.

– Някои федерации твърдят, че липсата на средства убива спорта ни.

– Не, смело мога да кажа, че парите са напълно достатъчни. Въпрос на менажиране. Не съм съгласен, че не стига финансирането. Напротив – има достатъчно средства.

– Страната ни бе домакин на европейското първенство за момичета и девойки. Очаквано силно представяне на нашите състезателки. Какво е отношението на централата към българския бокс?

– Имат страшен респект към нас от организационна гледна точка, от добрите ни състезателки и състезатели. Друго не можем да желаем.

– Как влияят тези победи на привличане на повече деца в залите? Превихме интервюта с Кубрат и Тервел Пулеви в техния център и се изненадахме колко много момичета тренират бокс.

– Винаги е хубаво да има водещи лица и лидери, които да повличат след себе си днешната младеж. Добре влияе. Всеки иска да бъде герой, да бъде забелязан, да бъде различен. Хубаво е това.

– Как гледаш на успехите на братя Пулеви на професионалния ринг?

– Гордея се. И не са само те. Например Даниел Асенов, който на 20 години е четири пъти европейски шампион. Братя Пулеви също. Не искам да подценявам успеха и на нашите момичета и девойки. Предстои ни европейско първенство за юноши в Албена. Въпросът е да се обръща внимание на малките звездички, които блещукат. За да изгреят, им трябва внимание, подкрепа, всеотдайност, да могат да разчитат на теб. Това е важното.

– Изненадан ли остана от позицията на Даниел Асенов за инцидента в Асеновград? Той написа отворено писмо, в което каза, че трябва да се въведе ред и законност и че всички, които живеят в България са българи.

– Не, не съм изненадан, защото много добре познавам Даниел Асенов. Той е един наистина достоен българин и е много повече българин от много „българи“ и с труда, който полага и с начина си на поведение, и с лишенията и с това, че прославя България по цял свят. Чест му прави.

– Вярваш ли, че Кубрат Пулев ще получи втори шанс да играе мач за световната титла?

– Искрено се надявам да получи шанс. Той е постигнал много в професионалния бокс, оставил е нещо след себе си, пише история.

– Получаваш ли подкрепа от Министерството на спорта?

– Да, категорично. Тук е моментът да благодаря на министър Кралев, тъй като той е един от министрите, с които може да се говори, може да се обсъждат нещата, разбира проблематиката. Винаги намираме решения за едно по-добро представяне и реализиране на нашите спортисти.

– Боксът му е най на сърце от всички олимпийски спортове.

– Не бих казал. Той е доста спортен човек.

– Говоря като хоби.

– Той е бивш боксьор все пак. Тренирал е бокс и лека атлетика. А и боксът е един от най-мъжките спортове. За един министър добре звучи, когато тренира бокс. Боксът дава качества, които са дефицит на нашето общество.

– Възхищавал ли си се на някой от големите ни шампиони? Кой е бил най на сърцето ти?

– На Серафим Тодоров, Ивайло Маринов, Кирков Киркоров… Още повече, че аз съм тренирал с тях. Бяха ми батковци. Със Серафим Тодоров винаги спяхме в една стая.

– Какво е усещането да си до такива звезди?

– Пътеводители и светлина. Искал съм да приличам на тях, да постигна техните резултати.

– Серафим Тодоров бе един от най-интересните ни гости – откровен, натурален и прям.

– Много сме близки. По лагери и състезания винаги бяхме в една стая с него.

– Остава ли ти време за почивка?

– Трудно намирам време за почивка. Планирал съм след това европейско да отида на почивка. Да обърна внимание на семейството, тъй като винаги съм по състезания и на път. Не ми остава много време.

– Вярно ли е, че децата ти работят?

– Да, разбира се. Работиха на европейското първенство, взимаха дейно участие. Разбира се не под мое командване. Има си мениджър, който ръководи цялото състезание и те бяха под негово подчинение.

– Под твое ръководство са вкъщи?

– Да, там няма майка, няма баща. Там съм на работа и изпълняват стриктно всяко едно нареждане.

– Имаш ли цели за втория си мандат като президент?

– Разбира се. Искам да оставя нещо след себе си, искам да пиша история. Да си президент е много отговорно нещо, тъй като разполагаш с човешки души, променяш животи.

– Всички се обръщат към теб за съвети и проблеми.

– Освен това от теб зависят съдбите на много деца, мъже, жени. Всичко зависи от теб. Променяш съдби, променяш животи. Това е много важно. Искам да съм безупречен в тази сфера.

Източник: Gong.bg