Сенсей Христо Терзиев е председател и старши треньор на несебърския карате клуб „Бушидо“. Като такъв той не само е извоювал редица лични успехи, но вече години наред състезатели на клуба печелят купи от национални и международни състезания. Зад постиженията на всички млади спортни надежди се крие много труд, усилени тренировки и здрава дисциплина. Последното постижение на Сенсей Христо Терзиев е вицешампионската титла в дисциплината ката в международния шампионат „Karate Dream Festival 2016 International championship“ в Токио, Япония. За победата, за работата като треньор и тайните на спортните успехи, разговаряме със Сенсей Христо Терзиев.

– Сенсей Христо Терзиев, постижението Ви в това състезание е изключително голямо, имайки предвид, че за първи път от провеждането на този шампионат състезател с различна от японската националност се качва на почетната стълбица и то на престижното второ място. Как оценявате Вие своето представяне?
– Човек никога не е доволен от себе си. Затова и аз съм с противоречиви чувства относно моето представяне в Япония. Участвах в двете дисциплини – кумите и ката. Първо беше участието в ката и за представянето там мога да кажа, че съм доволен от себе си. Там заех 2-ро място. Самият факт, че пробих и успях да вляза в почетната тройка – това е изключително голям успех. Досега европеец не го е постигал на това състезание. Така че е гордост за мен да съм първият с такъв успех. В Япония да победиш японец е много трудно поради факта, че те са големи шовинисти. И независимо какво си показал, подкрепят своя състезател.

Бяхме общо 31 човека, аз играх пет срещи до финала. Повечето ми конкуренти бяха японци, срещнах се и с един казахстанец на осминафинала. Журито беше от петима членове-японци. На всички срещи с японските състезатели аз ги победих с 5:0 гласа в моя полза. Това означава, че наистина е имало голяма разлика между мен и тях. Това ми дава основание да мисля, че съм се справил много добре. Аз лично не съм очаквал такъв резултат. Бях с настройката от предходни години – да стигна до четвъртфинал, максимум до полуфинал. Но да преодолея тази граница не съм си и мечтал дори. За финала, естествено, не храних никакви илюзии – там японец грабна шампионската титла напълно очаквано. В кумите с японците е сложно. Ако не постигнеш нокдаун или нокаут японските съдии задължително дават победата на японеца. Така се получи и с мен. Във втория кръг нямах никакви проблеми с противника, но не успях да постигна нокдаун или нокаут. Съдиите веднага ме „наказаха“.

– Вие на какво отдавате факта, че този път достигнахте толкова високо стъпало на почетната стълбичка в ката?
– Може би на факта, че бях напълно спокоен. Специално в ката нямах много добра подготовка. Повече се готвих за боя в кумите, а освен това подготвях усилено и бойците от моя отбор. Също така от една година имам и травма (скъсан менискус), която ограничаваше движенията ми. Аз все пак се старая на татамито да не се забелязва, но в тренировъчния процес ми попречи да правя много от упражненията в пълен обем. В дисциплината ката се натоварват много коленете. Затова не бях направил стабилна подготовка за състезанието в Япония. А освен това там имам горчивия опит да ме „отрязват“ съдиите, дори когато съм бил в перфектна форма. Това като че ли ме направи малко по-безразличен към факта какво ще се случи в крайна сметка. Но това пък ми помогна да бъда спокоен, нямах никакви притеснения. Излязох, играх и победих. Излизайки на татамито, ако имаш някакви притеснения, това само те дърпат назад и не ти позволява да разгърнеш целия си потенциал.

– Какви усещания Ви дава завоюването на тази награда?
– В Япония на ката се състезавам от 2010 година – вече 4 пъти на този шампионат. Има състезатели от цял свят. Затова тази победа ми дава най-вече самочувствие – че и ние можем. Нищо, че сме малка страна, с малко население. Въпреки това можем да бъдем толкова добри, колкото са и големите държави. Дава ми чисто национално самочувствие. Аз никога не съм го губил, но тази награда допълнително го подхранва. И съм на мнение, че всички български спортисти трябва да го възпитават в себе си, защото наистина сме много добри в тази сфера. Генетиката ни е много добра, имаме страхотни традиции в спорта, добра школа. И това не е само за карате, а за българския спорт изобщо. Но точно едно от нещата, които ни пречат, е липсата на увереност. А спортистът като няма самочувствие, той няма как да даде 100 % от себе си. Точно така се опитвам да възпитавам и малките състезатели в клуба, защото страната ни с нищо не е по-лоша от другите държави. Ние сме пълноценна европейска държава.

– Освен Вас, и други състезатели от клуба постигат отлични резултати по състезанията. Къде е ключът към добрата подготовка на бойци-победители?
– Аз непрекъснато променям начините на подготовка. Преди две години тренировките са били по-различни, отколкото са сега. Винаги търся по-подходящата методика. Това е едно от нещата. Другото е, че всичко, което преподавам, аз съм го тествал и върху себе си. Това, което показвам, е базирано на личен опит и себепознание. Освен това аз винаги тренирам заедно с другите в клуба, което в нашия спорт е определящо. Личният пример е главният двигател, който води един отбор напред. Бягането, тренировките, спарингите – всичко това правим заедно, независимо от възрастовата разлика помежду ни. Когато водиш тренировки, трябва да се замисляш и чисто технически върху движенията – кое как се изпълнява. Това си е обикновена биомеханика, но едно движение можеш да го променяш в различни вариации и да го нагодиш според ситуацията или според генетиката на този, който го изпълнява. Затова при мен няма шаблони. И може би това е причината от нашия клуб да излизат добри състезатели. Всеки един има различен стил на игра и се отличава коренно от другия. Никой не се опитва да имитира, всеки е себе си и се старае да изпълнява нещата по свой собствен начин. А и ние като треньори можем само да показваме грешките и да правим малки корекции, но основната работа всеки един трябва да си я свърши самостоятелно. Всеки греши, дори и ние като треньори. И аз не съм безгрешен, далеч не съм най-великият треньор, но се опитвам да бъда добър и се стремя да се подобрявам.

– Колко трениращи има към момента в клуб „Бушидо“?
– Бройката на трениращите е варираща. В различни периоди на годината броят на посещаващите залата не е еднакъв. Има хора, които в някои месеци пропускат тренировките, след което се връщат в залата и идват редовно. В момента има две групи трениращи – детската група е около 20 деца, при големите – средно 30 човека. Мога да кажа, че близо 50-60 души на ден минават през залата, за да тренират карате. Зимата бройката на трениращите дори се увеличава, стигало се е до 80 човека на ден да посещават клуба. За малък град като нашия това е изключително добре.

– В края на този месец предстои да се проведе Европейско първенство по карате в София. Кои състезатели от клуб „Бушидо“ ще вземат участие там и какви очаквания имате?
– Предстоят три Европейски първенства. Ние ще участваме в две от тях. На Европейското за кадети до 16 години участие от нашия клуб ще вземат Борислав Байчев в тежката категория +75 кг. и Христиана Петкова в категория -55 кг. И двамата са национални шампиони и имат богат международен опит. Последните им участия бяха в Япония, което допринесе много за развитието им като състезатели. И двамата имат реални шансове да влязат в призовата тройка. Дори мисля, че може би ще бъдат най-силните в категориите си. Единствено ме притеснява това, че правилникът за кадети има допълнителни ограничения. В България и по световните състезанията се играе без тези ограничения и нашите състезатели така са свикнали. Третият ни участник е Никола Янев при мъже до 22 години (U22). Никола ще е в тежката категория +85 кг. Той е вицеевропейски шампион от 2013-та година, но поради заболяване и последвали служебни ангажименти две години не е участвал по състезания от такъв ранг. Въпреки това Никола също е с немалък опит и дългогодишна практика и аз го виждам като един от претендентите за първото място в категорията.

– На финал, като спортист с изградена дисциплина и много постижения, какъв съвет бихте дали на хората?
– По този въпрос може да се говори много, но най-важното е никога да не забравят, че са хора. Вижте кое е най-доброто за вас и винаги правете това. И се опитвайте всеки следващ ден да сте по-добри, отколкото сте днес!

by ВАНЯ АВРАМОВА melnicata.com