В събота и неделя в залата на ПУ бе проведено поредното издание на международния турнир по таекуон до България Оупън, в който участваха рекордните 600 състезатели от 10 държави. Надпреварата е в памет на родения през 1975 г. Стоян Стоянов – първи медалист в този спорт на България от световно първенство, отишъл си от този свят едва на 19 години при катастрофа през 1994 г.

Кой е Стоян Стоянов – разказва вицепрезидентът на българската федерация и  председател на АСТК Тракия Костадин Димитров.

Заедно сме израснали със Стоян. Това е човекът, който ме запали да се занимавам с таекуондо, разказва Костадин Димитров. Беше истински обединител на АСТК Тракия. Грабна бронзов медал на световното за юноши и девойки в Москва през 1993 г. и се превърна в първия ни медалист от шампионат на планетата. С него обединихме всички групи и започнахме да градим по-високо ниво – с Ники Чилингиров и Георги Иванов, спомня си Димитров, който през 1998 г. става президент на АСТК Тракия.

Година по-късно пък Марио Богданов оглавява федерацията и под негово ръководство този спорт се превръща в един от най-успешните за страната ни. На Стоян дължим нашата мотивация, особено в първите 2-3 години, в които успяхме да достигнем много високо спортно майсторство с тренировки от по 4-5 часа на ден – в залите на училищата, на стадион Христо Ботев и дори на открито – най-вече в парк Лаута. Днешните младежи не могат да стигнат такова качество на изпълнение на техниката, каквото имахме ние. Стоян беше харизматична личност, не спираше да мисли за спорт и за таекуондо. Първите групи в началото на 90-те бяха от по 600 души, нямаше място по залите. Сега са стотина. Таекуон до не е само практика – има и много теория, на която през 90-те ни учеше севернокорейският майстор Сок Мин Чоу в Пловдив. Това са 19 тома енциклопедия, които разглеждат детайлно всеки удар, всеки блок, всяка стъпка, разказва Димитров.

Той си спомня и интересна случка от годините в Електротехникума, където със Стоян учили навремето. По-малки ученици от нас ни казаха, че в училището влезли някакви двама младежи и започнали да им взимат пари, часовници и бижута. Успяхме да ги заградим и да ги хванем, а Стоян ги съпровождаше до полицейското управление. В един момент се опитаха да избягат, но той ги свали с два удара, обърна се към полицая и каза: Я, паднаха!, спомня си Костадин Димитров. Стоян си отива от този свят през 1994 г. – в навечерието на абитуриентския му бал. Тръгнали с негов съученик към Хисаря да взимат материали за дипломната работа и катастрофирали по пътя.

Источник: marica.bg