Още от самото начало БККМТ трябваше да се разграничи от муай таю и да се съсредоточи върху развитието на кикбокса и то, особено на най-атрактивните рингови дисциплини. Това заяви в интервю за FightNews старши треньорът на СК Клуб ТИМ Красимир Димов – майстор на спорта и първи носител на медал от световно първенство по муай тай (Тайланд 2002) на IFMA.

След като в предишното интервю със старши треньорът на СК ЦСКА Станислав Бахчеванов, отворихме дългата тема за развитието на муай тая и кикбокса в България, днес ви срещаме с големия Красимир Димов, който ни въведе още по-навътре в историята на древното бойно изкуство и ни разказа доста интересни факти от меката на муай тай – Тайланд.

Световната асоциация на кикбокс организациите WAKO определя за паметна 2006-та година. Не само заради сериозните успехи на кикбокс състезателите на международни турнири, но и заради едно споразумение с Международната федерация по муай тай (IFMA) двете федерации да развиват по отделно всеки един от бойните спортове. Така, кикбоксът остава под шапката на WAKO, а муай тай – под тази на IFMA. На това събитие присъства и Красимир Димов. Тогава българските клубове, занимаващи се с муай тай у нас изявяват желание да бъде създадена Национална федерация по муай тай (НФМТ), която да се отдели от БККМТ. Инициативата е поета от Владимир Кондов, за който още в предишното интервю загатнахме, че прокарва муай тай в България. За съжаление обаче от БККМТ не се съгласяват. Това поражда редица въпроси, на които ще се опитаме да отговорим в поредица от интервюта. Ето какво сподели майсторът на спорта Красимир Димов пред FightNews:

FightNews: Как се запалихте по муай тай?

Г-н Димов: По муай тай се запалих от един филм с Жан Клод Ван Дам – “Кикбоксьор”. Аз съм голям фен на Жан Клод. По онова време имаше практика да пишеш писма на звездите и те отговаряха. Имам три такива от Жан Клод.

Впечатли ме това, че муай тай е боен спорт като никой друг, с изключително древни традиции. Малко са бойните спортове с такава традиция. Това, което тогава ми беше много странно, е самият ритуален танц, който се изпълнява преди всеки двубой, а впоследствие самата битка също се води под съпровода на тайландска музика.

FightNews: А как вие започнахте с муай тай?

Г-н Димов: Историята започна малко по-от рано. Аз реално трябваше да участвам в турнир по свободни боеве, който се провеждаше за първи път в България в стила Вале-тудо. Категорията беше “Абсолютна”, т.е. там категории нямаше. Една вечер играх 3 битки, като спечелих и трите. На този турнир се запознах с едно момче, което беше главен съдия. Той ми сподели, че е ходил в Тайланд и ми разказа за муай тая. Аз дотогава нямах реални познания за него. Този младеж ми подхвърли идеята, че може да отидем до Тайланд и да тренираме муай тай там – идея, която ми се стори доста добра. Имах възможността да сбъдна една моя мечта – да отида в чужда държава, да тренирам нещо различно, което досега не се е практикувало в България. Говорих с моите работодатели за спонсорство, тъй като нямаше откъде да си набавя средства, те се съгласиха и тръгнахме за Банкок. Тръгнахме, като аз имах само бегла представа за този спорт.

FigthtNews: Нещо като в “Кикбоксьор”…

Г-н Димов: Да, с тази разлика, че аз нямах брат кайто да е участвал там, да е пострадал и т.н. Аз по-скоро търсих нещо различно. Всичко това се случва през 2001-ва година, а 2002 вече участваме на световното първенство.

FightNews: Как се стига до медал от Световно първенство в Тайланд?

Г-н Димов: Всъщност, предисторията е, че аз участвах и спечелих най-напред професионална среща, а след това взех участие в Световното първенство по муай тай за аматьори.

Преди това обаче, бих искал да кажа, че очаквах да видя държава, която е 20-30 години след нас в нейното развитие, държава от третия свят. Но, когато кацнахме в Банкок, още от летището, осъзнах колко съм грешил. На самия аеропорт имаше градини, голф игрища; слизайки от самолета, влязохме през ръкав, което в България все още го нямаше. После в приземния етаж на хотела, имаше обособено пространство, наподобяващо зала с два ринга, изляти от бетон и покрити с винил. Много малко тогава бяха модерните, комерсиални зали и повечето бойци излизаха от тоя тип зали. Има и комерсиални зали, но по-скоро ходихме в залата да се снимаме, за да се афишира, че тренираме муай тай. Така мина първата седмица. Възползвахме се от това, че разполагаме с някакви пари и разгледахме Банкок. В един момент парите ни свършиха и трябваше по някакъв начин да изкарваме. Слязохме в залата в лобито на хотела, запознахме се с мениджъра на клуба, който ми предложи да тренирам безплатно. Условието беше, вечерта, когато всички си тръгнат да чистя залата плюс да дам 30% от печалбата, която получавам като професионален състезател. Така, първия си мач го играх за $10, 1 бутилка сок за разреждане и един подарък от публиката. Това беше първата среща, която спечелих. Тогава бих шампион от Банкок в центъра на Банкок с нокаут в трети рунд. С първото си стъпване на ринга по муай тай, имах и победа. Това се случва само месец, след като пристигнахме в Тайланд.

FightNews: Как се провеждат тренировките в Тайланд, за да постигне човек професионална победа само след месец?

Г-н Димов: Всичко е индивидуално. Човек има реална възможност да се подготви за месец, месец и половина, при условие, че има някаква подготовка в бойни спортове. Аз преди това се занимавах с карате-киокушин и кикбокс. Ако човек има достатъчно мотивация, невъзможни неща няма. Аз имах достатъчно мотивация да се подготвя, да дам всичко от себе си и да докажа, че мога да стана истински боец.

FightNews: Какво се случи след това?

Г-н Димов: Прибрах се в България и направихме няколко статии за муай тай. Казах на моите работодатели, че имам желание да участвам на световно първенство и те се съгласиха на драго сърце. Видяха, че съм достатъчно сериозен човек и съм се върнал с победа. Бях документирал мача и с видеозаписи. Впоследствие се върна в Тайланд и ми трябваха около 8 месеца, за да се подготвя за световното първенство.

FightNews: Какви бяха правилата тогава?

Г-н Димов: Конкуренцията беше много голяма. Не е както сега да има по 2-3 души в категория. Ние бяхме 27 души в категорията от 94 държави, участващи в световното първенство. Тези 27 човека бяха разпределени в два потока, като победителите от потоците се срещаха на финала. Мачовете бяха в 4 рунда по 2 минути. Тук говорим за аматьорски муай тай. Играеше се с ръкавици, надгръдници, налакътници; каските бяха с протектор на скулата. Впоследствие с годините това за каските отпадна като ангажимент и вече играят с открити каски.

FightNews: Как протече световното първенство?

Г-н Димов: Успях да отстраня доста силни противници по пътя си, включително състезатели на Беларус, Южна Африка, Тайланд, Швейцария. На финала трябваше да се срещна с представител на Иран в следващия поток, но пуснаха един украинец да продължи напред. Украйна бяха с делегация от 90 човека, в т.ч. министърът на спорта на страната. Аз бях ощетен на финала от победата и го казвам чистосърдечно, а не от куртоазия.

FightNews: Как продължи пътят ви след това?

Г-н Димов: Върнах се в България и през 2003-та година създадох първия легален клуб по муай тай СОД Варна Спорт. Започнах с петима души, до момента в който клубът се разрастна до около 60 човека. Нямаше турнир, който да не сме спечелили!

FightNews: Разкажете ни малко за историята на муай тай в България…

Г-н Димов: За първи път с муай тай у нас е започнал да се занимава Владимир Кондов през 1999 г., ако не и по-рано. И това става още преди да чуя за този спорт. Той се беше опитал да направи отделна федерация. Доколкото знам, той е бил повлиян от тогавашния президент на кикбокс федерацията Боян Колев и не е могъл да си издаде лиценз. Опитахме се няколко пъти да учредим нова федерация, но нещата не се получиха. Впоследствие Боян Колев реши да се занимава и с муай тай, а преди това нямаха представа какво всъщност представлява този боен спорт. Аз обаче се занимавах с кикбокс преди да започна с муай тай. Като се върнах в България, на кикбокс състезанията много лесно надделявах над своите противници, някои от които дългогодишни шампиони.

В Тайланд обаче ми бяха дали правата да представлявам Международната федерация по муай тай за България. Аз тогава бях на години, които не ми позволяваха да бъда ръководител, а и исках още да се състезавам. Предложих тези права на Боян Колев. Така Боян Колев включи муай тай и под шапката на Конфедерацията по кикбокс.

Успоредно с това беше създадена и Национална муай тай федерация, която обаче няма лиценз в България да изпраща състезатели на състезания, организирани от IFMA. За сметка на това пък, нейни членове станаха няколко клуба в страната, които практикуват само муай тай.

FightNews: Какви са успехите на българските муай тай бойци на международната сцена?

Г-н Димов: В последните години България имаше доста успехи по муай тай на международно ниво. Ще спомена някои, като предварително се извинявам, че пропускам някого…

Аз съм бил първият, след това Йордан Янков – състезател на СК Аякс Бургас и СК Самурай – Бургас. Реално той ми беше най-сериозният противник в България на професионални срещи. Имаме една много сериозна битка на ичи-геки. Тогава аз спечелих турнира до 81 кг. Преодолях по пътя си трима души. Още втория рунд си счупих ръката и ми се наложи да играя още три със счупена ръка, като два от тях бяха “екстра рундове”, което беше прецедент в историята на бойните спортове рунда. Само аз си знам как съм ги изкарал. Много сериозно момче, не знам дали все още се занимава със спорт. Впоследствие започна да се занимава с муай тай, като участва на много сериозни турнири зад граница.

Другият е Николай Атанасов (СК Самурай – Бургас) – започнал е с киокушин. Първата му професионална среща беше на ичи-геки с мен. Би се мъжки, но изгуби. Впоследствие продължи с муай тай и имаше доста сериозни успехи на международния ринг.

По-голямата част от недоброжелателите на муай тай от БККМТ, ще кажат “Те не са участвали на състезания под шапката на сериозна федерация, а аматьорска” – WMF. Тези хора обаче са много далеч от истината, защото, когато лично аз се занимавах с муай тай, те изобщо не са чували за този спорт. Въпросната WMF беше една от най-силните федераци (с предишно име IMTF – International Muay thai federation). В Тайланд имаше две федерации – IFMA, която тепърва прохождаше и IMTF – изцяло с таландско ръководство.

FightNews: Ако трябва да отбележите паметните дати в историята на българския муай тай, кои са те?

Г-н Димов: Може да звучи нескромно, но може би една от най-паметните дати е денят, в който взех сребърния медал. Интересно е да отбележим, че тогава медалът ми беше с олимпийските кръгове от IFMA. Още оттогава идеята е била муай тай бойците да участваме и на Олимпиадите. Той не е само един, три са – два бронзови и един сребърен. През 2014 и 2013 имахме огромен успех в муай тая. Тогава в Банкок спечелихме редица медали, от порядъка на 11-16.

FightNews: Като че ли обаче преди няколко години в календара имаше далеч повече състезания по муай тай у нас?

Г-н Димов: Всъщност, повечето домакинства на състезания по муай тай ги взимах аз. Исках да развивам спорта. Задължително организирах едно градско и едно държавни състезания. Тогава имах и силната подкрепа на тогавашните ми работодатели, но нещата започнаха да се размиват.

FightNews: А сега няма нито едно… На какво според Вас се дължи това?

Г-н Димов: Първо, на това, че голяма част от треньорите, които се опитват да преподават муай тай в България, нямат представа от този спорт. Второ, това, че най-вече между родителите започна да се афишира мнението, че муай тай е много травмиращ спорт, възстановяването било трудно. Според мен пък, в един футбол има далеч повече контузии от всички бойни спортове взети заедно. На трето място: търси се лесният начин да станеш професионален състезател, да си закачиш медала на врата и да кажеш “аз съм шампион по кикбокс”. В муай тай наистина трябва да се трудиш много, да положиш неистови усилия и ставаш истински шампион.

На четвърто, но определено не на последно място, развитието на муай тай беше възпрепятствано и от политиката на самата федерация (бел. Ред. БККМТ), особено в днешно време. Акцентира се много повече на татами-стиловете, отколкото на муай тай, че и на ринговите дисциплини в кикбокса. За съжаление, нещата станаха все по-комерсиални, отколкото да се държи на дисциплината

FightNews: Защо според Вас в България муай тай е все още под шапката на БККМТ?

Г-н Димов: Може би, най-вече, защото от Министерството на спорта едва ли ще отпуснат средства само за муай тай. Причината е, че самите представители на МС не са запознати с този боен спорт. Липсва популяризация. В последно време, доколкото знам, единственият човек, който се занимава с муай тай е Антон Петров от София. Той все още поддържа традицията и реалното практикуване на този спорт.

FightNews: Какво трябва да се направи, за да се променят нещата за муай тай в България?

Г-н Димов: На първо място, Българската конфедерация по кикбокс и муай тай няма как да обединява двата спорта. За мен още навремето БККМТ трябваше да се разграничи от муай тая.

По мое лично мнение, в момента конфедерацията по кикбокс, не се ръководи правилно. След завръщането си от Анталия, където участвах на световно първенство по кикбокс за ветерани на първия УС подадох оставка като член на УС на БККБМТ, защото не мога да бъда част от група хора, които гледат личните интереси и се налагаше да работят в нездравословна за мен среда. Впоследствие бях предложен за смяна, като председател на съдийската колегия от Галин Димов, без да бъда уведомен. Било е проведено тайно гласуване. Постфактум ми казаха, че вече не съм председател на съдийската колегия. А аз организирах и семинари в съответствие с правилата на WAKO.

FightNews: В момента имаме ли национален отбор по муай тай към БККМТ?

Г-н Димов: Мисля, че нямаме. Беше заклеймено от Министерството на спорта, че сме участвали на състезания към измислена федерация. Реално медалите, които сме представили в България били “измислени”, За мен измислен медал няма! Щом си положил усилия да се подготвиш подобаващо за състезание от международен характер, на което са участвали много други държави, това няма как да е фалшив медал!

Жалко е, че деятелите в тези спортове сме много малко. За съжаление, нито един от тези хора, които със сърце и душа желаят да участват в развитието и на кикбокса, и от муай тая, не е в Управителния съвет на БККМТ или на ръководна длъжност.

СПОРТНА БИОГРАФИЯ

КРАСИМИР ДИМОВ е роден на 18.07.1975г. в гр. Варна. Започнал състезателната си кариера през 1999г. в един от водещите спортни клубове в морската столица на България и още считана за меката на бойните спортове. Майстор на спорта, главен треньор и мениджър на СКБИ”ТИМ” гр.Варна.
Образование: висше – НСА” Васил Левски” гр.София -“Треньорски факултет”-2008г. “Учителски факултет”-2008г.
ВСУ”Ч.Храбър” гр.Варна 2014г.-Магистър по специалност “Право”

Първият носител на медал за България от световно първенство по муай тай (Бангкок,Тайланд 2002г.)

Първият в историята на България шампион на “VALE TUDO” в абсолютна категория – 2001г.

Номинации за ” Десетте най- добри спортисти” на гр.Вана- 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г.

“Спортист N1″ на БККБМТ за 2004г.

Номинация за ” Десетте най-добри спортисти” на България- 2005г

“Мистър спортист на Варна”- 2006г.

Световен вице шампион по муай тай – Бангкок,Тайланд- IFMA 2002г.

Брозов медалист от световно първенство по муай тай – Алмати, Казакстан – IFMA 2003г.

Балкански шампион по кик бокс-WAKO 2004г.

Средиземноморски шампион по кикбокс /тай кик бокс/- Халкидики, Гърция- WAKO 2004г.
Европейски шампион по кик бокс/тай кик бокс/- Будва,Черна Гора-WAKO 2004г.
Шампион по “бой без правила”-Варна 2004г.

Международен шампион по бокс за професионалисти-Тайланд -WBC 2005г.

Бронзов медалист от световно първенство по кик бокс -Агадир,Мароко-WAKO 2005г.

Шампион по муай тай за професионалисти – Бангкок,Тайланд 2001г.

Шампион на България по муай тай за професионалисти-Варна 2003г.

Шампион на България по кик бокс за професионалисти- “ИЧИ ГЕКИ”Варна 2007г.

Многократен шампион по кик бокс и муай тай на България

Главен инструктор по БПТ към ОДП гр.Варна за периода 2003-2007г.

Международен рефер и съдия по муай тай кат.А

Награда за “Най-добър рефер и съдия по муай тай ” – Букурещ, Румъния 2014г.

“Най-добър треньор по муай тай” на гр.Варна-2014г.

Международен инструктор по “Лична полицейска защита”- I дан